ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Беше пребледняла като платно, въпреки че се стараеше да запази спокойствие. Самата мисъл малкото й момченце да избяга бе толкова неестествена, че тя продължаваше да си повтаря, че това бе грешка, че бе замислил някоя лудория. Може би просто сънуваше.
— Никой не го е виждал — повтори Меган и стисна с ръка бравата, за да запази равновесие. — Част от дрехите му липсват, няма я и раницата.
— Обади се на Сузана — нареди веднага Натаниъл. — Сигурно е с Алекс и Джени.
— Не е с тях. — Тя бавно поклати глава. Чувстваше тялото си като от стъкло и се страхуваше, че при едно по-рязко движение ще се разпадне на безброй парчета. — Те са тук. Всички са тук. Не са го виждали, а аз съм заспала. — Изговаряше прецизно и внимателно всяка дума, сякаш сама не разбираше казаното. — Спах до късно, а после надникнах в стаята му, както обикновено. Нямаше го, но реших, че е долу или пък някъде навън. Само че като излязох, разбрах, че и Алекс го търси. — Страхът започваше да я гложди и драскаше като малки котешки лапки по гърба й. — Търсихме наоколо, после се върнах. Тогава открих, че някои от нещата му… Част от нещата му…
— Добре, скъпа, не се притеснявай — Коко веднага плъзна ръка през кръста на Меган, за да я успокой. — Сигурна съм, че е замислил някоя игра. В тази къща има толкова много места, на които да се скрие, а и наоколо.
— Толкова се вълнуваше за днешния празник. Нали трябваше с Алекс и Джени да разиграят войната. Той щеше да е в ролята на Даниел Бун.
— Ще го открием — каза й Натаниъл.
— Разбира се, че ще го открием. — Коко нежно я побутна напред. — Ще организираме търсене. Да знаеш само как ще се развълнува, когато разбере.
Час по късно всички се бяха пръснали из къщата и претърсваха всяко ъгълче и кътче, връщаха се и продължаваха да търсят. Меган запазваше спокойствие с невероятно усилие и оглеждаше всеки сантиметър, като започна от едната кула и продължи надолу.
Трябва да е някъде тук, каза си тя. Всеки момент ще го открие. Иначе просто не може да бъде.
В гърлото й се надигаше истерия и Меган си наложи да я преглътне.
Той само си играе. Тръгнал е да изследва някое място. Та нали обичаше къщата толкова много. Беше нарисувал десетки картини, които да изпрати в Оклахома, за да могат всички да видят, че живее в замък.
Сега, като отвори следващата врата, и ще го открие.
Тя не спираше да си повтаря тези думи, докато се луташе от стая в стая.
Натъкна се на Сузана в един от извитите коридори. Стана й студено, обзе я леден студ, въпреки че слънцето грееше.
— Не отговаря — каза с изтънял глас Меган. — Викам го непрекъснато, ала той не отговаря.
— Къщата е огромна. — Сузана пое ръцете й и ги стисна здраво. — Едно време, когато бяхме деца, си играехме на криеница и не успяхме да намерим Лайла цели три часа. Беше изпълзяла под един шкаф на третия етаж и беше заспала отдолу.
— Сузана… — Меган стисна устни. Трябваше да приеме истината, при това час по-скоро. — Двете му любими ризи липсват, а също и двата чифта гуменки. Всичките бейзболни шапки. Парите, които спестяваше в буркана, също са изчезнали. Той не е в къщата. Избягал е.
— Трябва да поседнеш.
— Не, аз… Аз… Трябва нещо да направя. Да се обадя в полицията. Господи… — Тя се пречупи и притисна ръце към лицето си. — Всичко може да му се случи. Та той е още малък. Дори нямам представа откога го няма. Наистина не знам. — Очите й, разширени от страх, не се откъсваха от Сузана. — Пита ли Алекс и Джени? Може да е споменал нещо пред тях. Може…
— Разбира се, че ги попитах. Меган — отвърна внимателно Сузана. — Кевин не им е споменавал нито дума за тръгване.
— Но къде може да е отишъл? Защо? Дали не се е върнал в Оклахома? — попита тя в последния момент. — Може би се опитва да се върне в Оклахома. Може би е нещастен и само се преструва, че тук му харесва.
— Той беше истински щастлив. Ала ще проверим. Хайде, ела.
— Проверих навсякъде тук — каза Холандеца на Натаниъл. — И килерите, и складовете, дори фризера за месо. Трент и Слоун претърсват частта, дето я ремонтират, а Макс и Холт преравят храсталака. — В очите му се четеше тревога, но ръцете му бяха напълно спокойни, докато вареше кафето. — Според мен хлапето само си играе и вече е чул виковете и суетнята и ще излезе, за да провери защо е целият този шум.
— Претърсихме два пъти цялата къща. — Натаниъл се загледа мрачно през прозореца. — Аманда и Лайла претърсиха хотелската част. И там не е.
— Нещо тук не ми се връзва. Кевин беше страшно щастлив тук. Идва при мен всеки божи ден, пречка ми се из краката и досажда да му разказвам истории от морето.