Лайла пристъпи на място, протегна се и се усмихна на Слоун.
— Хайде, юначе — каза тя и зае позиция. Удари малката топка и тя полетя към базата. Сред приветствените викове Лайла подаде бухалката на Натаниъл.
— Винаги си познавам моя удар — каза му тя и бавно се оттегли.
Когато играта приключи, за да похапнат, Натаниъл се настани до Меган.
— Имаш добър замах, сладурче.
— Аз тренирах младежкия отбор на Кевин в Оклахома. — Погледът й се премести към сина й, за пореден път този следобед. — Не се чувства никак зле, доколкото забелязвам.
— Не. Ами ти?
— Вече не ме гризе чак така отвътре. — Тя притисна ръка към стомаха си. — Не бих си и помислила, че може да го направи заради Бакстър. Просто не ми мина през ума. А трябваше.
— Едно момче трябва да си има тайни. Дори от майка си.
— Сигурно. — Денят беше толкова хубав, каза си Меган, толкова приятен, че не биваше да се оставя на притесненията. — Каквото и да си му казал там, е било правилно. Искам да знаеш, че означава много за мен. — Тя го погледна. — И ти означаваш много за мен.
Натаниъл отпи от бирата си и я погледна.
— Замислила си нещо, Меган. Защо просто не ми го кажеш?
— Добре. След като си тръгна вчера, мислих много. Как ще се почувствам, ако не се върнеш. Знаех, че в живота ми ще зейне празнота. Може би щях да успея да я запълня отново, поне отчасти, ала все щеше да има нещо, което да ми липсва. Колкото повече мислех, толкова повече се убеждавах кое е това нещо. И отговорът не се променяше.
— А какъв бе отговорът, Мег?
— Ти, Натаниъл. — Тя се наведе към него и го целуна. — Само ти.
По-късно, когато небето притъмня и луната изплува над морето, Меган наблюдаваше зарята. Наслагваха се все нови и нови цветове. Водопади от искрящи светлини валяха от небето, за да приветстват новата свобода, новото начало и, както тя си каза, новата надежда.
Огненото представление прикова погледите на децата и те останаха да му се радват. Тътнежите разтърсиха всичко, докато най-накрая картечни откоси разпратиха цвят и светлина да озарят небето. За няколко мига небето се превърна в покров в златно, червено-синьо и ослепителнобяло, набраздено от кръгове и спирали, от кули, които се разпиляваха в отделни звезди, за да паднат в морето.
Късно след като празникът приключи и всичко бе вдигнато и почистено, а децата завити в леглата, тя усети как желанието да празнува нахлува в кръвта й. Върна се в стаята си и четка косата си, докато не заблестя по раменете. В нея тръпнеше очакване, докато завързваше хлабаво халата. Тихо се плъзна през вратата на терасата и се отправи към стаята на Натаниъл.
Не й бе необходимо кой знае какво усилие, за да го убеди да остане още една нощ. Той бе уморен, болеше го цялото тяло и не му се тръгваше, въпреки че пътят с кола до тях бе съвсем кратък. Отпусна се съвсем, след като се накисна във ваната. Пред погледа му непрестанно се появяваше лицето на Меган, озарено от отблясъците на зарята.
Когато се върна от банята, я завари в спалнята си.
Беше облякла копринен син халат, който падаше до земята и подчертаваше нежните извивки на тялото й. Косата й блестеше като злато, а очите й бяха потъмнели и тайнствени също като сапфири.
— Реших, че може да поискаш един масаж. — Тя се усмихна колебливо. — Имам богат опит със схванати мускули. При конете, поне.
Нейт не смееше да диша.
— И откъде се сдоби с това?
— А, това ли? — Меган прокара длан по халата. — Взех го назаем от Лайла. Прецених, че ще ти хареса повече от хавлиения. — Той не казваше нищо и тя усети, че започва да губи смелост. — Ако предпочиташ да си тръгна, ще те разбера. Едва ли се чувстваш достатъчно добре за… Не е нужно да се любим, Натаниъл. Просто исках да ти помогна.
— Не искам да си тръгваш.
Усмивката й отново разцъфтя.
— Защо тогава не си легнеш? Ще започна от гърба ти. Честна дума, много съм добра. — Тя се засмя. — Конете ме обожаваха.
Той отиде до леглото и докосна косата й, после бузата.
— И в конюшнята ли слагаше копринени халати?
— Винаги. — Меган го побутна. — Обърни се по корем — нареди тя. Доволна от това, с което се бе заела, Меган сипа ароматно масло на дланите си и го разтри, за да го стопли. Внимаваше движенията на матрака да не го разклащат и коленичи до него. — Кажи ми, ако те заболи.
Започна от раменете му, като едва докосваше синините, и увеличаваше натиска по напрегнатите мускули. Имаше тяло на войн, каза си тя, стегнато и мускулесто, набраздено в битки.
— Днес си се преуморил.
Нейт изръмжа, затвори очи и се остави на удоволствието да го покори. Усещаше леките докосвания на коприната до кожата си. Долавяше и парфюма й, който му се стори като истински балсам.