— Справил си се отлично. — Тя се въздържа да приглади и затегне възела. — Как беше бизнеса с разходките днес?
— Страхотно. Спокойно море и освежаващ бриз. Видяхме първия кит ляво на борд.
— Боже, колко обичам тези морски термини. — Меган го целуна по носа.
— Ако не трябваше да ходя на училище, щях да работя всеки ден с татко и Холт, не само в събота.
— А ако не ходиш на училище, няма да знаеш много повече, отколкото сега. Съботите са ти достатъчни. — Тя го подръпна за косата. — Така е, приятелю.
Кевин си знаеше, че ще стане така. Не че имаше нещо против училището. Все пак бе цяла една година по-напред от Алекс. Усмихна се широко на майка си.
— Всички са тук. Кога ще се появят новите бебета?
— М-м-м… — Сестрите Калхун бяха бременни в различни месеци и това бе доста интересен въпрос. — Бих казала, че ще се започне следващия месец и така ще бъде чак до Нова година.
Той прокара пръст по ръба на бюрото й.
— А коя според теб ще бъде първа? Кейкей или Сузана?
— Защо? — Меган вдигна очи от счетоводната книга и присви очи. — Кевин, да не би да си правил залози за кое ще бъде следващото бебе?
— Ама, мамо…
— Никакво залагане! — повтори тя и едва потисна смеха си. — Изчакай ме само минутка да приключа с това и идвам.
— Побързай. — Кевин вече подскачаше. — Всички са готови.
— Добре, само да… — Само нищо, помисли си Меган и затвори счетоводната книга със замах. — Работното време свърши. Да отиваме да се веселим.
— Дадено! — Кевин я грабна за ръката и я потегли от стаята. — Алекс каза, че Холандеца е направил невероятна торта и на нея ще има поне сто свещи.
— Няма да са точно сто — поправи го през смях Меган. Когато наближиха семейното крило, тя погледна нагоре. — Скъпи, най-добре първо да надникна горе.
— Да не би да търсиш някого? — Натаниъл слизаше по стълбите. В очите му блестяха искрици, докато стискаше един розов вързоп в ръце.
— Трябваше да се сетя, че ще я събудиш.
— Тя беше будна. Нали така, сладурче? — Той се наведе, за да целуне дъщеря си по бузата. — И питаше за мен.
— Наистина ли?
— Тя още не може да говори — уведоми Кевин баща си. — Още е само на шест седмици.
— Но е много умна за възрастта си. Умница, също като майка си.
— Достатъчно умна, за да познае ласкателите. — Каква картинка само бяха, каза си Меган, едрият мъж с момченцето до него и бебето в ръцете му. Ала те бяха нейната картинка, помисли си тя и се усмихна. — Ела при мен, Луна.
— И тя иска да отиде на тържеството — заяви Кевин и протегна ръка, за да погали сестра си по бузата.
— Разбира се, че иска. Точно това ми каза.
— О, татко.
Натаниъл се ухили и разроши косата на Кевин.
— Мога да изям цял кит, приятелю. Ами ти?
— Точно така, капитане. — Кевин хукна към гостната. — Хайде, идвайте, всички чакат.
— Първо трябва да свърша нещо. — Натаниъл се наведе над дъщеря си, за да целуне Меган.
— О, Боже. — Кевин изви очи към тавана и се отправи към шума, където бе истинското забавление.
— Изглеждаш ужасно доволен от себе си — прошепна Меган.
— Защо да не бъда? Имам си красива жена, невероятен син и изумителна дъщеря. — Той докосна пръст перлите на Меган. — За какво друго мога да мечтая? Ти какво би казала?
Тя повдигна ръка, за да го привлече към себе си.
— Аз си имам и луната, и звездите.