— Я престани, че всички мъже тук ще започнат да се разсъбличат, за да си показват белезите. Слоун се гордее особено много с белега от бодлива тел.
— Че той ми е красавец — съгласи се Слоун. — На Мег е още по-хубав.
— Млъквай, Слоун.
— Че защо, не може ли човек да се похвали с единствената си сестра? — Слоун не криеше, че се забавлява, когато я прегърна през раменете. — Тя беше на дванадесет — едно твърдоглаво малко изчадие. Имахме страхотен жребец, почти толкова твърдоглав като нея. Мег взела, че го извела един ден, убедена, че сама ще успее да го обязди. Е, успяла да се задържи отгоре му почти километър, преди той да я хвърли от гърба си.
— Не ме хвърли от гърба си. Юздата се скъса.
— И тогава така твърдеше. — Слоун лекичко я стисна. — Истината е, че конят я бе хвърлил върху оградата от бодлива тел. Озовала се отгоре по дупе. Доколкото си спомням, цели шест седмици не можа да седнеш.
— Седмиците бяха две — каза тя и сви устни.
— Да знаете с какъв белег се сдоби. — Слоун я плесна лекичко по дупето.
— Нямам нищо против да го видя — каза тихо Натаниъл и си спечели любопитния поглед на Сузана.
— Най-добре да приспя Крисчън, преди да седнем да вечеряме.
— Добра идея. — Кейкей пое Итън от Трент, защото бебето започваше да нервничи. — Има ли гладни?
— Аз със сигурност. — Лайла се надигна.
Меган се загледа след майките с бебетата, упътили се към детската стая, и се учуди, когато усети леко бодване на завист. Странно, дори не се бе замисляла да има други деца, докато не се озова тук сред цялото това множество.
— Извинете, че закъснях. — Коко влезе царствено в стаята и приглади косата си — Имах малък проблем в кухнята.
Натаниъл веднага позна причината за разочарованието й по погледа, ала сдържа напиращата усмивка.
— Пак ли те ядосва Холандеца, скъпа?
— Ами… — Тя не обичаше да се оплаква — Просто имаме различна представа за това, как трябва да се вършат нещата. Бог да те благослови, Трент — продължи Коко когато той й подаде чаша. — Боже, къде ми е главата. Забравих сандвичите за ордьовъра.
— Аз ще ги донеса — предложи Макс, надигна се от канапето и се отправи към семейната кухня.
— Благодаря ти, скъпи. Сега… — Тя пое ръката на Меган и я стисна. — Нямахме никакво време да си поговорим. Какво ще кажеш за вилата?
— Чудесна е, точно както Слоун каза. Аманда ми каза, че и десетте апартамента са заети.
— Първият ни сезон е направо зашеметяващ. — Тя се усмихна щастливо на Трент. — Преди по-малко от година бях в пълно отчаяние, толкова се страхувах, че момичетата ми ще си загубят дома. Нищо че картите ми подсказваха друго. Казвала ли съм ти, че видях Трент на картите Таро? Наистина трябва и на теб да хвърля веднъж, за да видим какво те чака.
— Ами…
— Сега мога да ти погледна ръката.
Меган въздъхна облекчено, когато Макс се върна с подноса и разсея Коко.
— Не се ли интересуваш от бъдещето?
Меган погледна Натаниъл, учудена, че се бе преместил до нея, без тя да забележи.
— Повече се интересувам от настоящето, от всяка крачка.
— Циничка. — Той взе ръката й, и въпреки че усети как тя се степта, обърна дланта й. — Запознах се с една възрастна жена на западния бряг на Ирландия. Казваше се Моли Дъгин. Каза ми, че притежавам дарбата. — Опушените му очи се спряха на нейните за един дълъг момент, преди да се сведат към отворената длан. Меган усети как нещо пробягва по гръбнака й — Упорита ръка. Непоколебима, нищо че е толкова елегантна.
Прокара пръст. Сега вече усети тръпка. Дори не бе тръпка, а ясно доловимо трепване.
— Не вярвам в гледането на ръка.
— Не е и нужно. Срамежлива — каза тихо Нейт. — Чудех се за това. Страстта е скрита там, отдолу, но потисната. — Палецът му нежно се плъзна по Венериния хълм. — Или пък пренасочена. Струва ми се, че ти би предпочела да я определиш като пренасочена. Съсредоточена в постигане на целите, практична. Решенията ги взимаш с ума, независимо какво ти подсказва сърцето. — Очите му се вдишаха към нейните — Близо ли съм?
Прекалено близо, помисли си тя и отдръпна спокойно ръка от неговата.
— Много интересна игра, господин Фюри.
Очите му се смееха, без да се откъсват от нея, докато пъхваше палци в джобовете.
— Нали?
До обяд на следващия ден Меган вече бе приключила с настаняването. Сърце не й даде да откаже молбата на Кевин да прекара деня със семейство Брадфорд, въпреки че след като синът й излезе, тя остана съвсем сама.
Всъщност просто не бе свикнала да има свободно време.
Отиде набързо до фоайето на хотела с надеждата да убеди Аманда да й позволи да прегледа счетоводните книги, но не се подучи. Усмихнатата приятна рецепционистка й обясни, че Аманда е в западната кула, та да се справи с някакъв малък проблем, който бил възникнал.