— Нямаш представа какво е адът, Броуди, защото никога не си бил там. А аз бях…
Египтянинът тропна с крак по земята и разтърка чакъла с пета, като че ли се опитваше да смачка нещо.
— И бях, защото ти ме изпрати там! Ти си виновен, да, виновен си за всичко! Унищожи кариерата ми, репутацията ми, живота ми. Ти… унищожи… целия ми… живо-о-о-от!
Запрати думите от последното изречение като гранати, а гласът му, за разлика отпреди, ставаше все по-нисък — започна като вик, а на финалната дума „живот“ вече се бе превърнал в проточено, скотско ръмжене. Флин продължаваше да гледа в земята, но когато Фадауи млъкна, бавно вдигна глава и промълви:
— Ти сам унищожи живота си, Хасан.
— Какво?! Какви ги дрънкаш? — Лявото око на египтянина бе започнало да трепка.
— Ти сам унищожи живота си — повтори Флин, бавно вдигна ръка и внимателно отмести дулото на пушката от главата си. — Докато съм жив, ще съжалявам, че не разговарях с теб, преди да се обърна към властите, а и ужасно съжалявам за онова, което си преживял, но все пак в последна сметка нали не аз съм отмъкнал предметите?
Фадауи се озъби, всичките му бръчки като че ли се събраха около устата и очите, пръстът му се сви още по-силно на спусъка, докато връщаше дулото към главата на Флин, този път точно между очите. Настъпи тишина, дори цвърченето на щурците изчезна, сякаш те предчувстваха какво ще се случи; после Флин отново вдигна ръка и избута пушката встрани.
— Ти няма да ме застреляш, Хасан. Колкото и да ти се иска, колкото и да ме обвиняваш за онова, което се случи. Може би искаш да ме уплашиш — и повярвай ми, наистина съм уплашен, — но нямаш намерение да дръпнеш спусъка. Тогава защо не оставиш пушката и да се опитаме поне да поговорим?
Фадауи продължаваше да го гледа навъсено, очите му потрепваха, лицето му се кривеше. И изведнъж, съвсем неочаквано, той се усмихна.
— Знам за какво искаш да говориш с мене.
Тонът му изведнъж се смекчи, стана почти весел, напълно противоположен на онзи отпреди секунди, като че ли говореше съвсем друг човек.
— Виждал си се с Пийч, нали?
Флин се мъчеше да задържи лицето си безизразно, да не издава нищо. Беше невъзможно обаче да прикрие факта, че думите на Фадауи бяха улучили целта. Усмивката на египтянина стана още по-широка.
— И той ти е разказал за оазиса, нали? Че съм открил нещо. И на тебе ти се иска да научиш какво е. Нужно ти е да разбереш какво е. Точно затова си дошъл.
Вече се хилеше, защото усещаше ефекта от думите си, радваше му се и продължаваше да измъчва събеседника си.
— Знаех си, че ще се домъкнеш тук накрая, но не очаквах да е толкова скоро. Сигурно си в отчаяно положение. Много отчаяно.
Флин прехапа устна; чакълът бодеше болезнено коленете му.
— Не е каквото си мислиш, Хасан. Не става дума само за мене.
— Ама разбира се! Това е единствено за доброто на човечеството! За да се спаси светът! Ти винаги си бил алтруист.
Ухили се доволно и даде знак на Флин да се изправи.
— Беше прекрасно — заяви радостно. — Необикновено. Нещо, от което човек може да разбере повече за уехат сещат, отколкото от всички разпилени доказателства накуп. Най-голямото откритие в професионалната ми кариера. А знаеш ли какво го прави още по-удовлетворително? — Лицето му се озари. — Че ти никога няма да разбереш какво е то. Не и от моите уста. Най-важното откритие от Имти-Хентика насам — и всички данни за него са тук. — Вдигна пушката и допря приклада до слепоочието си. — И тук ще си останат.
Флин стоеше с безпомощно отпуснати ръце. Не знаеше какво да каже, как да извърти разговора.
— Блъфираш.
— Блъфирам ли? И така да е, ти никога няма да разбереш. Нито тази вечер, нито утре — никога. — Фадауи отново опря приклада до слепоочието си:
— Всичко е тук, здраво и читаво, заключено и запечатано. Сега, ако нямаш нищо против, аз изкарах три тежки години, вече не съм в първа младост, така че колкото и да се радвам на срещата ни, ще трябва да сложа край на общуването ни. Лека нощ, стари приятелю. Пожелавам ти лек път до къщи.
Сложи пушката в свивката на ръката си, потупа Флин по рамото и с прощална усмивка се отправи към входната врата на къщата си.
— Моля ви, помогнете ни.
Беше Фрея. Досега беше мълчала в джипа и бе оставила двамината да изиграят пиеската си. Сега обаче вече не можеше да се спре, така че отвори вратата и стъпи на чакъла.