— Невероятно, нали? — възкликна Флин, приведе глава, така че бузата му почти докосна бузата на Фрея, насочи лъча на фенерчето си към един от блоковете, на който бяха изобразени два овала, запълнени с йероглифи, и прошепна:
— Нефер-Ка-Ра-Пепи. — Лъчът на фенерчето му леко трепереше, сякаш видяното го беше поразило толкова, че ръката му не можеше да остане спокойна. — Фараон Пепи II. Хасан е прав, тук сигурно е имало храм от Старото царство, който е бил разрушен и използван за изграждане на стени, когато Сети е издигал своя храм хиляда години по-късно. — Поклати глава. — Господи, Фрея, дори не мога да си представя… това е исторически период, от който нямаме почти никакви материални останки. С помощта на това изцяло ще се пренапише… Зашеметяващо, абсолютно зашеметяващо.
Останаха загледани в кухината още малко. После, като си даде сметка, че времето им е малко, Флин навря главата и раменете си в пролуката и започна да се промъква напред. Щом изчезнаха и краката му, Фрея го последва.
— Внимавай къде пипаш — предупреди я той. — Тук сигурно е пълно със скорпиони.
Тя трепна и бързо отдръпна дланта си от главата на една статуя.
Кухината им се стори още по-тясна, отколкото отвън. Таванът беше прекалено нисък, за да се изправят, стените сякаш ги притискаха.
И наистина се усещаше съвсем лек ветрец — Фрея не можеше да каже откъде идва. Изчакаха малко клекнали до отвора в стената, като въртяха фенерчетата си, за да огледат помещението. После, след като отново погледна часовника си — 04:51 — Флин се надигна и почна да проучва надписите за нещо, което би му подсказало местонахождението на оазиса. Фрея остана на мястото си, само насочи фенерчето си към Флин, за да му е по-светло. Познанията й по разчитане на йероглифи бяха същите като познанията й по японски, затова едва ли би могла да помогне с друго.
Изтекоха двайсет минути, без някой от двамата да каже нещо. Чуваше се единствено стърженето на обувките на Флин и понякога по някое промърморено: „Прекрасно. Господи, това е прекрасно.“ А после той изведнъж щракна с пръсти и й махна да дойде при него.
— Ела да видиш.
Наведена, за да не си удари главата в тавана, Фрея тръгна към него. Флин освети един зеленикаво-черен камък — малък обелиск в легнало положение, отчасти закрит от други каменни блокове.
— Прилича ми на химн или на някаква молитва към Бенбен. — Флин посочи йероглифите.
— Нещо като камъка на Индиана Джоунс, а? — Тя го погледна. — Онзи със свръхестествената сила?
Той кимна и се усмихна. Опря пръст в десния ъгъл на надписа и с глас, подобен по тембър на гласа, с който й беше чел папируса Имти-Хентика, започна:
— Инер-уер инер-ен Раинер-ен седжет инер суесер-ен херу-ен Сехмет. О, велик камък, о, огнен камък, о, камък, който ни направи могъщи, о, глас на Сехмет, който носим в сърцата си, когато отиваме на битка, и който ни донася безброй победи…
— А има ли нещо за оазиса?
— Не, но самото споменаване на Бенбена…
Насочи фенерчето встрани, към изписан с йероглифи варовиков блок. Текстът на него беше в ярки тонове — червено, синьо, жълто и зелено.
— А и този… — Фенерчето се извъртя към нещо подобно на отломък от разтрошена колона. — Това навежда на мисълта, че всички артефакти в тази част на кухината са дошли от една и съща част на храма на Пепи. Нещо като параклис или светилище, посветени на Бенбена, така изглежда. А както споменах и в музея, когато се открие нещо за Бенбена, обикновено става дума и за оазиса. Някъде тук е. Просто трябва да огледаме добре.
Изсумтя доволно и продължи огледа, проучваше и опипваше всеки сантиметър от мазилката, без да обръща внимание на собственото си предупреждение за скорпионите. Навираше ръката с фенерчето дълбоко в отворите между каменните блокове в опит да освети частично засипаните или намиращи се под неудобен ъгъл текстове.
— А ако надписът, който търсим, е най-отдолу? — попита Фрея. — Няма начин да преместим всичко.
Флин не й отговори — Фрея не знаеше дали защото е прекалено погълнат от работата си, или защото просто не иска да мисли точно за тази вероятност. Изтекоха още петнайсет минути. Фрея седеше на една глава от статуя и се чувстваше подчертано излишна. Изведнъж Флин я извика пак.