— Като дойдат, ти си мълчи, остави ме аз да говоря — каза Флин. — И непременно си дръж ръцете така, че да се виждат.
Тя не му обърна внимание и продължи да се оглежда. Към виковете и свирките се добави и кучешки лай.
Двата отвора на покрива — квадратни сини дупки в тавана — бяха недостъпни, макар че тук самият таван беше много по-нисък, отколкото в двете централни зали, само на пет метра от пода. Без стълба или скеле обаче бе също така недостижим, както и ако беше на петдесет метра, така че тя престана да го гледа и очите й отново зашариха по стените, страничните стаи, плочите по пода, колоните… Колоните. Ниски, изработени от кръгли сегменти, поставени един върху друг, с видими пролуки между тях. Направи няколко крачки, взря се отново в отворите на тавана — бяха поне на метър и половина от върховете на най-близките колони, прекалено далече за достигане, а и нямаше за какво да се хване… Само че имаше — ръждив железен прът от арматурата, стърчеше от по-отдалечения отвор като някакъв извит корен, стремящ се към пода. А от горния сегмент на най-близката до железния прът колона стърчеше метална гривна. Ако се качеше по колоната, като използваше пролуките между сегментите за опора, ако стъпеше в гривната и скочеше към железния прът… Побъркана, невъзможна операция, нещо като скоковете в „Карибски пирати“ — не би го замислила дори при тренировъчните си изкачвания, когато е обезопасена с въжета и отдолу има мека подложка, която да я спаси. Побъркана, побъркана, но…
— Мога да ни измъкна от тук — отсече тя.
Главата на Флин рязко се извъртя към нея.
— Какви ги дрънкаш?
Не й се губеше време за обяснения, затова само му махна към въжето, което преграждаше пътя към барелефите, заръча му да го намотае, изтича към колоната и започна да се катери. Макар и тесни, пролуките между каменните сегменти й осигуряваха достатъчно място да намести пръстите на краката си и макар да щеше да е по-лесно с подходящи за алпинизъм обувки, тя все пак стигна върха на колоната без особени затруднения. От тук обаче железният прът изглеждаше ужасно по-далече, отколкото й се бе сторило отдолу.
Флин стоеше под колоната с навитото въже в ръце. Погледът му ясно казваше на Фрея какво мисли за подготвяната операция.
— Няма начин. Ще си счупиш врата!
Тя не му обърна внимание. Намести краката си така, че да има най-добрата опора за скок, и приклекна.
— За бога, Фрея!
Виковете и лаят се приближаваха все повече, затова — всяка секунда сега беше съдбоносна — тя погледна за последен път арматурното желязо, приклекна още мъничко, оттласна се от колоната и литна във въздуха.
Боеше се, че няма да хване пръта както трябва, че инерцията от скока ще я принуди да го изпусне и ще се стовари на пода. Всъщност обаче, като умел цирков акробат, тя изпълни скока съвършено, стисна пръта с две ръце, залюля се силно, уби инерцията и увисна над далечния под на параклиса.
Флин я гледаше отдолу и лицето му изразяваше смесица от ужас и възторг. Тя изчака още секунда, после отметна глава назад, за да проучи отвора над себе си. Пое дълбоко дъх и започна да се набира нагоре.
За човек без нейния опит в катеренето подобно издигане би било почти невъзможно, тъй като изискваше изключително силна мускулатура и на раменете, и на ръцете. Годините катерене по някои от най-непреодолимите скали на света обаче, да не говорим за стотиците набирания на лоста, които правеше всяка сутрин, за да се поддържа във форма, си бяха казали думата — тялото й беше повече от привикнало с подобни напрегнати мигове и те й се удаваха сравнително лесно. Бицепсите и делтовидните й мускули се издуха и станаха на възли, краката й се размахаха, като че ли се канеше да преплува разстоянието нагоре. Тя запъна десния в ръба на отвора, изнесе левия нагоре и го уви около желязото, посегна с ръка и се вкопчи за ръба. Издърпа се още десетина сантиметра, хвана се и с другата ръка, продължи да се издига и лази, докато главата, а после кръстът и цялото й тяло не излязоха навън, върху покрива на храма.
В залата долу Флин я наблюдаваше как изчезва в отвърстието. Тя промуши дясната си ръка надолу и щракна с пръсти за въжето. Той й го подхвърли, като в същото време тревожно поглеждаше през рамо, тъй като лаят вече отекваше в параклиса непосредствено до стаята.