Човекът бръкна в джоба си и извади малък метален предмет с нещо като магнит на единия край. Повъртя го в ръце, после го прибра в наметалото си. Покатери се на спряната до сградата стара каруца и от нея до прозореца високо в стената — просто квадратен отвор без стъкло или рамка. Чу се тупване, когато се спусна на пода вътре, последва го шумолене и тихо изтракване на прикрепен към нещо магнит.
След по-малко от минута човекът отново беше навън и вървеше към храсталака. След още три минути се чу шум на мотоциклетен двигател. Боботенето на мотора постепенно заглъхна в далечината и в нощта остана само чуруликането на птиците и тихото бучене на близката помпа.
56.
Кайро
Хаотична организация — така най-добре би могъл да го окачестви Ангълтън. Или организиран хаос. Откъдето и да я погледнеш, египетската система за контрол на уличното движение на пръв поглед изглеждаше безнадеждно хаотична — отегчени полуграмотни полицаи, които преграждат пътя на произволно избрани места, записват регистрационните номера и данните от шофьорските книжки, — макар че твърде често се оказваше забележително ефикасна.
Веднага след полунощ хората на генерал-майор Танир му докладваха първите резултати: колата на Броуди и Ханън бе минала покрай пункта за проверка по магистрала 11 в 9:33 ч. вечерта на път за Александрия и се бе върнала на същия пункт в 10:54 вечерта, този път по посока Кайро. Ангълтън нямаше никаква представа какво са правили там, но каквото и да бе, то явно беше само прелюдия към основния им маршрут, тъй като всички данни след това сочеха, че се движат на юг. Първо по магистрала 22 в посока Фаюм, после по магистрала 2 по поречието на Нил. Бяха минали през Бени Суеф в 12:16 ч. през нощта, през Магага в 12:43, през Ал-Миня в 1:16 — на този пункт Ангълтън поиска от египтяните да съсредоточат цялото си внимание върху маршрута и подробностите по движението, — през Асют в 2:17, през Сохаг в 3:21 и накрая, в 3:56, бяха пред контролния пункт пред самия Абидос.
След това повече от три часа не се случи нищо. В пет и половина той изиска да се направи телефонна проверка във всички официално регистрирани хотели и частни пансиони около Абидос, за да провери дали не са прекъснали пътуването си за сън. Нулев резултат. Започна да ругае и да се ядосва — а това изобщо не беше в стила му; беше убеден, че са му се изплъзнали. Нямаше и разговори по мобилните телефони, никакви съобщения, които подслушвателната му станция да прихване. Вече беше почти сигурен, че ги е изтървал. И изведнъж, в 7:07 ч., му съобщиха, че черокито с двамата си пътници отново е минало през контролния пункт Абидос. И не само това — тръгването им съвпадаше с някакъв пробив в сигурността на храма: влизане с взлом, вандалщина, преследване. Ангълтън би искал да научи повече за това, но подробностите все още бяха оскъдни и трябваше да се задоволи поне с добрата новина, че Броуди и Ханън са под наблюдение. Махна облекчено с ръка и прегърна по мечешки милата госпожа Малуф, която тъкмо започваше смяната си, целуна я по бузата.
— Играта продължава! — извика Ангълтън с високия си момичешки глас. — Играта продължава, негодници!
След като се окопити, госпожа Малуф приглади роклята, оправи косата си и каза строго:
— Моля ви, вече не правете така. Аз съм почтена омъжена жена.
Ангълтън й се ухили, излезе и взе такси до офиса си в посолството на САЩ. Продължи наблюденията си от там (и си поръча цялостна закуска от кухнята долу — от безсъние винаги огладняваше).
В 7:46 ч. му съобщиха, че черокито отново е минало през пункта Сохаг и се е отправило на север, осемдесет минути по-късно дойде подобно съобщение и от пункта в Асют. Броуди и Ханън явно се връщаха в Кайро.
Това го изненада. Въз основа на досегашната им скорост и на по-натовареното през деня движение, което би ги забавило, Ангълтън изчисли, че би трябвало да стигнат Ал-Миня към 10:30 ч. Но 10:30 дойде и отмина. Стана 11-11:30 ч. Тъкмо бе започнал отново да се притеснява, когато в 11:45 му звъннаха да му съобщят, че черокито изобщо не се движи на север и е засечено на три различни пункта по пътя през пустинята, югозападно от Асют, за последен път на шейсет километра от Карга. Дотогава бяха постъпили нови данни за събитията в Абидос. Двама души — прекалено голямо съвпадение би било да не са били Броуди и Ханън — влезли с взлом в храма, пробили дупка в стената и открили някаква тайна стая. Както и преди, подробностите оставаха объркани, но каквото и да бяха намерили или видели, то, изглежда, сега ги водеше към западната пустиня. Интересно, много, много интересно.