— Аз се опитвам да помогна. Гилфът е много далече, триста и петдесет километра пустиня, много е опасно. Опитвам да ви помогна, но вие не разбирате.
Беше станал и беше протегнал ръка към тях, в погледа му имаше нещо почти умолително. За миг и тримата постояха в смутено мълчание. После, след като му благодариха отново, Флин и Фрея излязоха.
Те си тръгнаха, а Захир остана още дълго загледан в снимката на стената. После мина през къщата, влезе в спалнята, бръкна под леглото и измъкна пушката. Седна и я постави върху коленете си. Прокара едната си ръка по цевта, а с другата бръкна в джоба на наметалото и извади мобилния си телефон.
— Тя беше при мене — каза, когато му отговориха. — С Броуди. Знаят за скалата и тръгнаха натам.
Гласът от другата страна каза нещо.
— Нямаме избор — отвърна Захир. — Това е наш дълг. С мене ли си?
Гласът каза още нещо.
— Добре. Ще те взема след трийсет минути.
Захир затвори телефона и се изправи с пушката в ръка.
— Ясмин! — извика. — Мохсен! Трябва да изляза! Елате да си кажем довиждане!
58.
Лиърджетът стовари Ангълтън на аерогарата в Дакла малко преди един, а след пет минути той вече беше навън във взетата под наем кола — малка жълто-зеленикава хонда сивик, чиято младост бе останала далече в миналото. Беше премислил нещата по време на полета, направил беше справка с картата и знаеше точно къде се намира домът на Алекс Ханън — от там щяха да започнат, нямаше как да не е така. Местната полиция имаше указания да му препредава всичките си наблюдения. Явно нямаше основание да се бави повече. Избърса потта от врата и челото си — мили боже, колко беше горещо, — запали двигателя, включи на скорост и със свистящи по горещия асфалт гуми излезе от паркинга и подкара към Мут.
Беше любопитно, но от мига, когато за първи път чу за Скрития оазис — наистина ли бяха минали по-малко от двайсет и четири часа? — Фрея някак си предчувстваше, че ще се озове в изгарящата пустош на Западната пустиня. Макар чувството да нарастваше с изтичащите часове, а търсенето на оазиса да се превръщаше все повече и повече в доминиращо събитие, все пак в нито един момент не бе добивало формата на нещо повече от абстрактно хрумване. Едва сега, докато се носеха по пустинния черен път към мини оазиса и дома на Алекс, реалността на предстоящото пътуване се очерта пред нея с пълна сила.
— Не ни ли трябват храна и гориво? — попита тя и се хвана за таблото, когато колата подскочи и се завъртя по неравната настилка. — Триста и петдесет километра по този лош път…
— Всичко е наред — отговори Флин. — Имай ми доверие.
Стигнаха до оазиса — гъстите заплетени шубраци сега не изглеждаха така зложелателни, както преди две вечери — и спряха пред къщата на Алекс. Фрея се чудеше дали вътре ще намерят кръв, дали трупът на стария фермер още ще е проснат на пода. Къщата обаче беше празна — хладна и подредена, точно каквато беше, когато я видя за първи път.
— Трябва да вземеш топли дрехи. — Флин посочи спалнята на Алекс. — Пуловери, палта, такива неща — в пустинята става доста студено нощем. Ще ни трябва и вода — в кухнята сигурно има туби. Напълни ги от крана, водата е добра за пиене. Ако пък намериш храна и кафе, ще е чудесно, но не се престаравай — не вярвам да се наложи да останем там повече от двайсет и четири часа.
— Но нали Захир каза, че ще ни трябват три дни само за да стигнем?
Оказа се обаче, че говори на себе си, тъй като Флин вече беше изчезнал в кабинета на сестра й.
Фрея намери една голяма найлонова торба под леглото, прерови чекмеджетата и долапите и извади няколко пуловера, горнище на анцуг и дебел вълнен шал. Допря дрехите до бузата си и усети мириса на сестра си във всяка; сгъна ги и ги нареди в торбата. Добави старото велурено яке на Алекс — беше на една кука зад вратата, метна торбата през рамо и вече се отправяше към хола, когато изведнъж се обърна и се върна в стаята. Отиде до нощната масичка, взе моменталната снимка на двете с Алекс като момичета и я мушна в джоба на дънките си.
В кухнята намери няколко петлитрови туби, напълни ги от чешмата и взе и други неща: кутия нес кафе, няколко шоколада, голяма консерва боб в доматен сос, отварачка. Натъпка и тях в торбата, после я изнесе навън и я качи в черокито.
През цялото това време Флин беше в кабинета на Алекс и единствено тракането на чекмеджета и шумоленето на хартия показваше, че в къщата има и друг, освен Фрея. Появи се тъкмо когато тя затваряше задната врата на джипа; в едната си ръка носеше обемиста чанта за книжа, а в другата — няколко карти.