— Знаеш ли къде точно отиваме? — попита тя, докато той сядаше зад волана и й махаше да се качва.
— Доста добре. Взе ли всичко?
Тя посочи торбата и тубите отзад. Флин кимна, запали мотора и заяви:
— Към Гилф Кебир.
Подкара по пътя, но след няколкостотин метра рязко зави покрай голяма купчина смет и продължи по нещо като широка пътека. Джипът едва се промъкваше между стените от гъста растителност, които го притискаха отляво и отдясно; високи туфи трева стържеха по шасито. Друсаха се така още минута, със скорост не по-висока от двайсет километра в час, подминаха една кошара и бетонена цистерна, а после растителността изведнъж изчезна и се озоваха в самия край на оазиса, срещу хамбара, където Фрея бе намерила убежище преди две вечери. Отпред беше равният пясък, по който бе спринтирала, за да се спаси.
Тя реши, че това е мястото, откъдето Флин ще навлезе в пустинята и ще потеглят към Гилф Кебир. Вместо това той спря пред хамбара, изгаси двигателя и излезе от колата. Отмести чантата за книжа, картите, книгата и торбата и й каза да свали тубите. После отиде до желязната врата, извади ключ, свали катинара и изчезна вътре.
„Сигурно ще сменяме колата“, помисли Фрея, докато сваляше тубите на пясъка. Затвори черокито и го последва.
Вътрешността на постройката вонеше на бензин и беше обляна от светлина — отчасти от високия прозорец в стената, но главно от зейналата в покрива дупка, където вихърът от хеликоптера беше отвял голям къс от палмовия покрив. Покрай стената вляво бяха подредени двайсетлитрови метални туби. Излъчваха остър мирис и Фрея реши, че е на бензин. До тях имаше малък преносим хладилник, купчина дебели одеяла и табла с натрупани гаечни ключове, отвертки и други инструменти. Но онова, което действително привлече вниманието й, беше нещо огромно в средата на хамбара — заемаше всъщност по-голямата част от помещението. Нямаше представа какво е точно, защото беше покрито с брезент, но формата му определено не беше на кола. Може би беше някакъв всъдеход.
— Какво е това, по дяволите? — попита тя.
— Мис Пиги — отвърна Флин потайно и се промъкна покрай завитото нещо към другия край на хамбара, където вместо стена имаше метална гаражна врата. Той хвана висящата от горните колелца верига, започна да я дърпа и вратата с тракане се сгъна, а бетоненият под на хамбара преля в блестящия жълт килим на пустинята. Флин махна на Фрея да отиде при него, хвана единия край на брезента, даде й знак да хване другия и двамата бавно тръгнаха назад, като отвиваха нещото под него.
Фрея се облещи невярващо.
— Кажи здрасти на Мис Пиги — засмя се Флин. — АКА Пегасус Куонтъм 912 Майкролайт със сгъваеми крила. За луксозно пътуване през пустинята.
— Шегуваш се! — възкликна Фрея. — Това чудо да лети? Невъзможно!
Машината беше нещо като кръстоска между делтаплан, количка от лунапарк и състезателна шейна.
Имаше конусовидна двуместна кабинка, оцветена в яркорозов металик — откъдето, реши тя, идваше и името й, — три колела, витло, прикрепено към задния стабилизатор, и огромно триъгълно платно, което висеше над кабината като огромна бяла птица.
— Невъзможно — повтори тя, докато обикаляше майкролайта и се мъчеше да го възприеме. — Ти можеш ли наистина да летиш с това нещо?
— Ами пилотът всъщност беше Алекс, но… да, мога да се оправям с него. Достатъчно, за да се издигнем във въздуха. Колкото до приземяването, там вече…
И започна да дава указания. Първо поръча на Фрея да прикрепи две от тубите към подобните на дисаги стойки от двете страни на кабината, докато той изливаше съдържанието на други две в резервоара под предната седалка.
— Това гориво ще ни стигне ли? — попита тя. Все още не можеше да свикне с мисълта какво се канят да направят.
— На косъм — процеди той през зъби. — Резервоарът побира четиридесет и девет литра, за един час полет Мис Пиги харчи около единайсет, а пътят до Гилфа е четири, така че ще ни е притеснено. Можем обаче да налеем още малко в Абу Балас и по този начин ще се оправим.
— В пустинята има бензиностанция? — възкликна тя изумено.
Той се усмихна дяволито, като че ли се радваше на изумлението й.
— Ще разберем, като стигнем. — И й намигна.
След като заредиха майкролайта, подредиха екипировката си в кабината — карти, книги, вода, торбата с припаси, одеялата, портативния хладилник, черната чанта за книжа — и забутаха машината; гумените колела проскърцваха по твърдия пясък на пустинята. На седалките имаше два шлема с вградени слушалки за интеркома. Флин подхвърли единия на Фрея, помогна й да се настани на задната седалка и включи кабела от шлема й в контакта.