Макар теренът да беше насечен, шофьорът, изглежда, познаваше местността и знаеше откъде точно да мине; дори в най-сложните участъци скоростта рядко падаше под 50 км/час и ставаше двойно по-висока на равните чакълести участъци, осеяли околността като огромни езера. Колко души имаше в тойотата, не можеше да се каже, защото вътре беше съвсем тъмно, макар че по едно време колата спря и някой слезе откъм дясната страна, вдигна края на наметалото си и се облекчи върху пясъка — така че вътре пътуваха поне двама. Освен това и явното желание на шофьора да се придвижи колкото може по-бързо, всичко друго около колата беше загадка — самотна бяла точица, проправяща пътя си през сухата пустош; ревът на двигателя отекваше из пясъците, предницата й залиташе насам-натам, като че ли душеше някаква следа в югозападна посока.
Откриха купчина сухи дърва под една издатина на скалния масив — обичайна практика на бедуините, обясни Флин, било да се оставят такива запаси под видимите забележителности. Накладоха огън и си облякоха още дрехи, тъй като застудя осезателно, и постлаха одеяла на земята. Флин отвори преносимия хладилник, извади почернели от огън канчета и тенджери, направи кафе и стопли боба, който Фрея бе взела от кухнята на сестра си.
— Също както когато с Алекс бяхме малки. — Тя се приближи към огъня и обгърна краката си с ръце, взираше се в тънката оранжева луна над дюните на изток. — Татко непрекъснато ни водеше на екскурзии. Кладяхме си огън, ядяхме боб, преструвахме се, че сме индианци или ранни заселници — всъщност по-често спяхме на открито, отколкото вкъщи.
Флин отпи глътка кафе и разбърка тенджерата, в която се топлеше бобът.
— Завиждам ти. Представата на баща ми за приятно прекарване беше да ни праща с брат ми в музея „Ашмолиън“ да рисуваме антични вази.
— Имаш брат?
По някаква причина Фрея се изненада.
— Имах. Хауи. Умря, когато бях на десет години.
— Съжалявам. Нямах представа…
Той сви рамене и продължи да разбърква боба.
— Кръстен е на Хауард Картър, откривателя на Тутанкамон. И макар и да звучи смешно, умря от абсолютно същия тип рак. Картър поне е изкарал до шейсет, а Хауи беше само на седем. Понякога ми е мъчно за него. Всъщност доста често.
Той завъртя лъжицата за последен път в тенджерата и я свали от огъня.
— Мисля, че вече става за ядене.
Сипа боба в две пластмасови чинии и подаде едната на Фрея. Нахраниха се, без да говорят, от време на време очите им се вдигаха и се срещаха. След като свършиха, Флин почисти чиниите — изтри ги с пясък, който после отми с шепа вода — и седнаха с кафето и шоколадчетата, които бе взела Фрея. Флин се облегна на скалата, а Фрея се изтегна до огъня.
Първите звезди се бяха появили още докато бяха във въздуха. Сега нощното небе пламтеше в мрежи светлина. Фрея го гледаше с чувство, подобно на онова, което бе изпитала при полета над пустинята — спокойствие и мир, дори задоволство от тишината и безмълвието, които я обгръщаха като пух. „Доволна съм, че съм тук — помисли тя. — Въпреки всичко. Доволна съм, че съм на местата, които сестра ми така е обичала, че съм само аз, пясъкът и звездите. Е, и Флин. Доволна съм, че съм тук с Флин.“
— Кое е момиченцето — обърна се тя към него.
— Моля?
Тя го погледна, после отново вдигна глава — една падаща звезда припламна в небето и изчезна почти толкова бързо, колкото се беше появила.
— В Кайро, като тръгвахме. Моли спомена за някакво момиченце: „Това няма нищо общо с момиченцето, Флин.“ Просто се чудех кое ли е то.
Той отпи от кафето и разрови жаравата с една съчка.
— Нещо се случи много отдавна. Когато още работех в МИ6.
От тона му личеше, че не иска да се впуска в темата, и Фрея реши да не настоява. Седна и загърна раменете си с одеяло. Каменният шпил, извисяващ се над тях, бе застрашителен и в същото време любопитно утешителен — като че ли се люлееха в скута на великан. Обграждаше ги тишина, единственият шум беше съскането и пращенето на огъня. Флин си доля кафе и въздъхна.
— Днес може да звучи безнадеждно наивно, но аз всъщност постъпих в службите, защото исках да направя добро. Да помогна на света да стане… е, не по-добро, но поне мъничко по-безопасно място.