— Съчувствам ти — повтори Флин.
Моли Кирнан въздъхна, седна отново по нормален начин и показно започна да наглася очилата си, с което даде да се разбере, че не иска да говори повече за това. Но пък попита:
— Нещо за оазиса ли?
— Моля?
Тя посочи с брадичка лаптопа му и заредения на него файл.
— А, не. Това е за една лекция в университета другата седмица. Пепи II и упадъкът на Старото царство. Темата е отегчителна дори за мене, така че горко им на нещастниците, които ще са принудени да я слушат.
Тя се усмихна, опря глава на люка и се загледа в пустинята долу — далечната миниатюрна издутина на стъпаловидната пирамида на Джосер приличаше на мръснокафяв айсберг.
— Фадауи е излязъл — подхвърли след малко, без да се обръща.
— И аз го чух.
— Не мислиш ли…
— В никакъв случай — прекъсна я той, защото мисълта й му беше ясна и дори не я изчака да я изкаже. — Пък дори да знаеше нещо, той не би ми казал; по-скоро би си отрязал езика. Обвинява ме за онази работа. И има право, ако трябва да бъдем честни.
— Вината не е твоя, Флин. — Тя го погледна. — Не е имало как да знаеш…
— Както и да е.
Той затвори лаптопа и го пъхна в чантата му. Над тях прозвуча звуковият сигнал, светна и надписът за поставяне на предпазните колани.
— Никога няма да го намерят, знаеш го — замислено каза той. — Двайсет и три години… никога няма да го намерят, Моли.
— Ще отидеш там, Флин. Повярвай ми. Ще отидеш.
По вътрешната уредба прозвуча глас — първо на арабски, после на английски:
— Дами и господа, започваме спускането си към Кайро. Моля, затегнете предпазните колани и проверете дали в контейнерите за багаж над главите нямате зле разположени предмети.
— Ще отидеш там — повтори тя. — С божията помощ ще отидеш там.
„Не мисля, че бог има повече представа къде е това място, отколкото имаме всички ние“, помисли Флин.
Задържа обаче мисълта за себе си, защото знаеше, че Кирнан ще я намери за светотатствена. Отпусна глава, затвори очи и се замисли отново за всичко — Окото на Хепри, Устата на Озирис, Проклятието на Собек и Апеп…
Проклятието на Собек и Апеп…
18.
Дакла
Бедуините излязоха на върха на пясъчното възвишение и забелязаха оазиса Дакла в далечината. Не бяха пили и глътка вода вече два дни. Подредиха камилите една до друга и като един вдигнаха ръце към небето.
— Хамдулиллах — извикаха с прегракнали гласове. — Хвала на бога.
Ако имаха вода, в този миг щяха да слязат от камилите и да си сварят чай, за да отпразнуват края на пътуването, да се порадват на това високо място с пустинята от едната си страна и цивилизацията, показала се от другата. Сега обаче водата отдавна я нямаше, а те бяха прекалено уморени, за да мислят за друго, освен да стигнат целта си възможно най-бързо. Така че сръчкаха камилите и продължиха в мълчание, ако не се брояха подвикванията „хут-хут“ и „яла-яла“.
През последните три дни, откакто откриха тайнствения труп, пустинята ги бе тормозила — преграждаше пътя им с безкрайни стени от дюни, подобни на планини, шибаше ги с по-жестока жега, отколкото всеки от тях беше виждал по това време на годината. Днес обаче беше по-хладно и като че ли отегчен от играта с тях, пейзажът бе станал по-гладък, а сред лабиринта от дюни зачестиха равните участъци, което облекчаваше камилите и улесняваше пътя. До един час неопределеното блещукане на оазиса се бе преобразило в отчетливо зелено петно на фона на бледия склон на скалния масив Гебел Каср. След още два часа вече можеха да различат отделните горички, белите точици на къщите и ятата гълъби. Ходът на камилите премина в тромав тръс, водачът се откъсна напред. Останалите яздеха зад него в зигзагообразна верига, с издути наметала, камилите тичаха все по-бързо и предвкусваха водата и безопасността.
Само последният ездач не поддържаше забързания ритъм и бавно изоставаше от групата, докато разстоянието между него и последната камила отпред не стана стотина метра. Доволен, че никой не го чува, той извади мобилния си телефон, както на всеки два-три часа през последните дни, и погледна екранчето. Усмихна се. Вече имаше сигнал. Набра един номер, приведе се в седлото, за да не може никой да разбере какво прави, и когато се свърза, заговори бързо и развълнувано.