След това се качи на покрива и мина по маршрута на преследването. Завърши го при отдалечената странична врата на университетския двор, пред която също бе опъната жълта полицейска лента. Пътьом разговаря с още много хора и научи нови интересни данни — раницата на момичето явно е била важна, — но нищо, което драстично да промени описанието на детектива нито, още по-важно, да му загатне къде биха могли да са Броуди и момичето. Помота се още малко, после реши засега да се оттегли. Пъхна се под една от полицейските преградни ленти, тръгна по улицата, извади мобилния си телефон и набра някакъв номер.
35.
Кайроският музей
— Това е музеят, нали? — попита Фрея, докато минаваха покрай охраната при входа. Напрежението от преследването с колите още не я беше отпуснало. — Древноегипетският музей.
Всъщност това беше очевидно, тъй като навсякъде имаше изложени статуи и саркофази, така че Флин просто кимна и я поведе към някаква ротонда с висок купол. И вляво, и вдясно имаше дълги коридори, а стълбите отпред водеха към подобно на пещера преддверие със стъклен таван. Две грамадни каменни фигури, мъжка и женска, се взираха в тях от отсрещния му край.
— Тук ще останем скрити за малко, после ще хванем такси до посолството — каза Флин. — И по-добре този път да не го карам аз.
Погледна я, после тръгна по левия коридор. Фрея обаче не помръдна от мястото си.
— Можем да проявим филмите — каза на гърба му.
Той спря и се обърна.
— Нали каза, че си имал приятел, който работи във фотографския отдел. — Тя потупа раницата. — Можем да проявим филмите.
Донякъде очакваше Флин да възрази. Вместо това той се замисли и кимна. Върна се, хвана я за ръка и я поведе в обратната посока, по десния коридор.
— Права си. Сигурно е по-полезно, отколкото да разглеждаме въдици от неолита.
Подминаха редица гигантски саркофази — повечето от гранит и черен базалт, — покрити със сбити колони йероглифи. На пода покрай тях седяха групи ученици с униформи и старателно ги прерисуваха в блоковете си.
— Всички са от късните династии и от гръцко-латинския период — обясняваше Флин пътьом и размахваше ръка като професионален гид. — Качеството им е много мизерно, но значението им е най-вече стилистично.
— Очарователно — промърмори Фрея.
В дъното на коридора имаше гише на охраната с метален детектор. Флин заговори на пазача на арабски, показа му някакъв пропуск, после преведе Фрея покрай детектора и през някаква врата. Вече се намираха извън общодостъпната част на музея, в нещо като административен отдел — стаите бяха пълни с бюра и шкафове за папки. Минаха по къс коридор и се изкачиха по вито стълбище в обширно, но претрупано помещение с мръсни прозорци и рафтове от пода до тавана, заети от редици картонени кутии с етикети.
— Папируси, глинени плочки, вази, ковчези — прочете Фрея, когато погледът й падна върху част от кутиите, преди да се премести по-нататък. Имаше шест рафта за кутии и папки, разхвърляни вехти мебели, ръждясала машина за рязане на хартия и навсякъде — по ъгли и рафтове, под масите — фотоапарати и машини за проявяване, повечето вехти и ненужни, занемарени и покрити с прах. Светкавици, прожекционни и увеличителни апарати, купища фотографска хартия — на Фрея й приличаше повече на вехтошарски магазин, отколкото на фотографско студио.
На едно бюро в дъното на обширното помещение седеше дебеличък къдрав човек с кръгли очила и безвкусна хавайска риза и говореше по телефона. Помотаха се малко с надежда да приключи разговора но след като той не даде никакви признаци, че се кани да го направи, Флин се изкашля пресилено. Човекът вдигна глава, видя ги и се усмихна широко. Привърши набързо разговора, тресна слушалката и скочи.
— Професор Флин! — извика радостно. — Как си, приятелю?
— Добре, приятелю — отвърна Флин и го целуна по двете бузи. — Фрея, Майди Расул, най-добрият археологически фотограф в Египет.
Фрея и Майди си стиснаха ръцете.
— Пазете се от него — с усмивка я предупреди египтянинът. — Той е невероятен женкар!
Фрея се усмихна възпитано.
Поговориха малко за странични неща, като Майди се впусна в пространно описание на последната си находка, кутия с необнародвани досега стъклени негативи на Антонио Беато15: „Вече сто и петдесет годишни и неизвестни досега! Уникат, абсолютен уникат!“ След това Флин насочи разговора към целта на посещението им.
15
Антонио Беато (1825–1906), британски и италиански фотограф. Известен, покрай другото, със снимките си на архитектурни паметници и пейзажи от Египет и други места по Средиземноморието. — Б.пр.