Всяко друго обаждане към който и да е от останалите номера не би представлявало проблем. При посещението си този следобед обаче господин Ангълтън и беше наредил изрично да му съобщава незабавно за всеки разговор с нокиата на Кирнан. Ясмин Малуф Хлопна вратата, хвърли дамската си чантичка на леглото и с бързи стъпки се отправи към апаратурата. Грабна тефтера и писалката, натисна бутона Play и седна, готова да записва. Малко ефирно пращене, а след това приглушен и настойчив глас:
— Моли, Флин съм. В момента съм в Египетския музей. С Фрея Ханън. Проявяваме едни снимки — ще ти обясня по-нататък, — а после ще я заведа в Американското посолство. Можеш ли да се срещнеш с нас там? Въпросът е важен, Моли, и наистина спешен. Окей, благодаря ти.
Край на разговора.
Тя го прослуша отново, за да се увери, че е записала всичко точно, че не е пропуснала или сбъркала нещо. После вдигна специалния телефон, който Ангълтън бе монтирал в стаята, и набра номера. Отговориха й след две иззвънявания.
— Господин Ангълтън, Ясмин Малуф се обажда. На мобилния телефон на Кирнан има обаждане. Да ви прочета записа…
Вдигна тефтера си и започна да чете.
— Сигурен ли си, че няма опасност? — попита Фрея, докато влизаха в музея. Образът на преследвачите близнаци бе запечатан отчетливо в съзнанието й, а в огромната, изпълнена с хора галерия се чувстваше болезнено уязвима след затвореното пространство на студиото. — Ами ако все още ни търсят?
— Мина повече от час — отвърна Флин, спря до огромен каменен саркофаг и огледа помещението. — Предполагам, че и да са помислили да идват тук, вече са го направили и са си отишли. Не мога да съм сигурен естествено, така че си дръж очите отворени. Ако видиш нещо…
— Тогава какво?
— Бягай.
Той се огледа още веднъж, после тръгна през галерията, все още със снимката на портала в ръка; Фрея се мъкнеше след него. Флин изглеждаше, ако не съвсем спокоен, поне по-хладнокръвен и по-самоуверен от нея, като че ли присъствието на толкова много древни предмети някак си разводняваше жестоката опасност, в която се намираха. Бяха изминали около половината дължина на кънтящата от гласове и тропащи крака огромна галерия, когато Флин заговори.
— Зерзура е изгубен сахарски оазис — обясни й и отстъпи пред настъпващата към тях тумба облечени в еднакви сини униформи гимназисти, водени от учител със страдалчески вид. — В кабинета си имам доста прилична презентация на въпроса по системата пауър пойнт, но при сегашните условия трябва да се задоволиш с редактираната версия.
— Нямам нищо против — отвърна Фрея и се озърна неспокойно: не беше сигурна, че близнаците няма да изскочат иззад някоя статуя.
— Името произхожда от арабската дума зарзар — продължи Флин и се оживи, както ставаше винаги, когато говореше за специалността си, — която означава скорец, врабче или просто малка птица. Всъщност не знаем кой знае колко за мястото, освен че се споменава в средновековния ръкопис Китаб ал-Кануз, Книгата на скритите бисери, и най-вероятно се намира някъде около платото Гилф Кебир, макар че Де Ланси Форт16 го поставя в Голямото пясъчно море, а Нюболд…
Забеляза, че интересът й угасва, и вдигна ръце, с което призна, че е прекалил.
— Извинявай, увличам се в прекалено много подробности. Риск на живота, прекаран в една-единствена област — никога не можеш да разкажеш историята просто. Всичко, което ти е нужно да знаеш за сегашните обстоятелства, е, че това е един изгубен оазис и че повечето изследователи на пустинята от началото на XX век — Бол, Кемал ел-Дин, Багнолд, Алмани, Клейтън — са се опитвали да го намерят, но без успех. Всъщност именно търсенето на Зерзура е предизвикало толкова много от първоначалните изследвания.
Стигнаха ротондата при входа на музея и продължиха към галерията „Старото царство“, в чиито стени бяха вградени статуи и барелефи.
16
Де Ланси Форт (1879–1933), британски военачалник, служил през цялата първа четвърт на XIX век в Близкия изток, където достига чин подполковник. Действителен член на Кралското географско дружество заради проучванията си на Либийската пустиня и търсенето на изгубения оазис Зерзура. — Б.пр.