Господин Молой приключи изложението си и зачака отговор. Новодошлият за последен път засука мустак и поклати глава:
— Нещо не се връзва.
Доли войнствено се надигна от креслото. От всички слабости на мъжете най-силно ненавиждаше несъобразителността, пък и по начало не хранеше топли чувства към доктор Туист.
— Мозъкът ти съвсем се е размекнал! — възкликна разгорещено. — Какво не ти е ясно? Какво те тревожи?
— Подозирам някакъв капан. Защо на този Кармоди е забранено да продава вещите?
— Такъв е законът, глупчо. Соупи току-що ти обясни нсичко.
— Да, ама не — измърмори Чимп. — Засипа ме с думи, от които нищичко не разбрах. Възможно ли е в тази страна да съществува закон, който забранява да продаваш собствените си вещи?
— Тия неща не са негова собственост! — сопна се Доли. Толкова беше вбесена, че мелодичният й глас бе станал писклив. — Принадлежат на фамилията и на него му е забранено да ги продава. Сега разбра ли или ще се наложи да използваме бургия, за да вкараме нещо в дебелата ти глава? Слушай, ще ти обясня съвсем простичко.
Преди столетия предтечата Джордж слага началото на една английска фамилия. След време започва да го тормози мисълта: „Не съм безсмъртен. Какво ще се случи, като си отида от този свят? Синът ми Фреди е добро момче — умее да си служи с бойната брадва и да язди кон, но е като всички младежи. Все ще обикаля заложната къща, докато у дома се намират вещи, от които може да се изкарат пари. Подозирам, че след смъртта ми моята колекция от антики ще се разпилее.“ После му хрумва идея. Прокарва закон, според който Фреди има право да използва предметите и да се радва на картините, но не и да ги продава. От своя страна Фреди прилага същия мръсен номер на сина си Арчибалд, който го извърта на своя син и така нататък, докато се стигне до този Кармоди. Той има шанс да изкара нещо от разните там вехтории само ако някой ги свие и ги скрие, а щом куките се чупят и данданията приключи, господинът се среща с този някой и разделят печалбата.
Лицето на Чимп се проясни:
— Загрях. Защо ли Соупи не умее да обяснява като теб? Е, какъв е планът? Промъквам се тайно и свивам нещата. А после какво?
— Скриваш ги.
— В „Стройни и здрави“ ли?
— Не! — в един глас извикаха господин и госпожа Молой. Невъзможно е да се определи кой от двамата бе по-настоятелен, но в резултат от възклицанието им настъпи неловко мълчание.
— Разбира се, ние напълно ти се доверяваме, Чимпи — заяви господин Молой, опитвайки се да замаже положението.
— Нима? — кисело промърмори доктор Туист.
— Лошото е, че онзи глупак Кармоди не ще да изнесем нещата от къщата. Иска да са на място, където да ги държи под око.
— Как ще ги отмъкнете, без да ги изнесете от сградата?
— Имаме план. Обсъдих го с Кармоди, след като ти телефонирах. Ето какво ще направим: напъхваш в един куфар ценните вещи и…
— Какво ли ще изкараме от неща, дето се побират в един куфар? — пренебрежително подхвърли доктор Туист.
Доли се хвана за главата, господин Молой отчаяно приглади косата си.
— За Бога! — изстена съпругата му. — Размърдай си мозъка, тъпако! Защо смяташ, че предметът трябва да е голям колкото небостъргач, за да е ценен? Сигурно ако ти предложат диамант, няма да го вземеш, защото е по-малък от кокоше яйце.
— Диамант ли? — наостри уши Чимп. — Има ли диаманти?
— Не, но от картините и вещите ще паднат добри пари. Продължавай, Соупи, обясни му какво трябва да направи.
Господин Молой приглади косата си и продължи инструкциите си:
— Напъхваш ценните вещи в един куфар и го изнасяш в коридора. Под стълбището има голям килер…
— Ще ти го покажем — намеси се Доли.
— Разбира се, че ще ти го покажем — великодушно се съгласи съпругът й. — Значи оставяш куфара в шкафа. С Кармоди имаме уговорка по-късно да ми го предаде, а аз да му връча чек.
— Забаламосах го, че Соупи притежава музей в Америка — поясни Доли. — Старият глупак ни мисли за фрашкани с пари.
— Естествено много преди да настъпи моментът за връчване на чекове ние ще сме отмъкнали плячката.
Доктор Туист се замисли, после попита:
— Кой ще купи нещата?
— Не се прави на толкова наивен! — тросна се Доли. — Знаеш, че отвъд океана много хора душа дават за разни старинни боклуци.
— А как смятате да ги изнесете, щом се намират в килер, за който само Кармоди има ключ?
— По този въпрос — каза господин Молой и погледна към съпругата си, сякаш искаше разрешението й да поднови разискването на деликатната тема — с госпожата сме на различни мнения. На мен ми се ще да изчакаме естествения развой на събитията, обаче Доли е за по-решителни действия. Нали знаеш, жените не обичат да чакат…