— Нищичко. — В тона му се долавяше искрено съжаление. — Всичките ни усилия отидоха напразно. Трудно е да се работи по следа отпреди хиляда и шестстотин години, без да разполагаме с конкретни данни. Компютърът не е в състояние да се върне назад във времето и да ни каже какво се е случило.
— Може би, след като проучи находките, доктор Гронквист ще бъде в състояние да ни каже къде „Серапис“ е хвърлял котва — заяви оптимистично Лили.
Пит беше седнал два реда по-долу и малко встрани от останалите в малката прожекционна зала на НЮМА.
— Преди час се свързах с него по радиостанцията. Всичко, което е открил, е с произход от района на Средиземно море.
Екранът над сцената беше изпълнен от триизмерно изображение на Атлантическия океан, на което се виждаха земните гънки и насечената геоложка структура на морското дъно. Всички бяха завладени от тази гледка. Дори и когато приказваха, очите им не се откъсваха от контурното изображение.
Всички, ако не се броеше адмирал Джеймс Сандекър. Изпълнените му с подозрение очи наблюдаваха Ал Джордино и най-вече голямата пура, която стърчеше като израстък от единия край на устата на помощник-директора на „Специални проекти“.
— Откога започна да си купуваш пури „Ескалибур“ на Хойо де Монтерей?
Джордино погледна към адмирала с невинно изражение на лицето.
— На мен ли говорите, адмирале?
— Тъй като ти и аз сме единствените в тази зала, които пушат пури „Ескалибур“, а нямам навик да говоря сам на себе си, да.
— Страхотни са, имат чудесен аромат — каза Джордино, като извади дебелата пура от устата си и изпусна струя синкав дим. — Поздравявам ви за изтънчения вкус.
— От къде я купи?
— От едно магазинче в Балтимор. Забравих името му.
Сандекър не можеше да бъде заблуден лесно. Джордино от години крадеше от скъпите му пури. Това, което не даваше мира на адмирала, беше, че и до този момент не беше разбрал как. Нямаше значение колко добре ги криеше или заключваше. При всяко поредно преброяване установяваше, че седмично липсваха по две от тях.
Джордино не беше споделил тайната с Пит, за да не се наложи на най-добрия му приятел да лъже, ако го попитат как става това. Само Джордино и един бивш негов колега от Военновъздушните сили, който работеше като експерт по проникване с взлом в чужди жилища за едно от разузнавателните ведомства, бяха запознати с техническите подробности на операция „Студжи“36.
— Имам достатъчно добра причина да поискам да видя касовата бележка — изръмжа Сандекър.
— Целият ни подход към тази история е погрешен — каза Пит, като се опита да върне разговора към основната тема на срещата.
— Нима е възможен друг? — попита Йегър. — Използвахме единствения логически оправдан за нас подход.
— Без указание за посоката беше практически невъзможно да успеем — подкрепи го Лили.
— Жалко, че Руфин не е вписвал всеки ден в дневника местоположението на кораба и изминатото разстояние — замислено каза Сандекър.
— Получил е строга заповед да не записва нищо.
— Можели ли са в онези времена да определят местоположението си? — попита Джордино.
Лили кимна.
— Гъркът Хипарх37 е определял местоположението на земните ориентири, като изчислявал тяхната географска дължина и ширина сто и тридесет години преди Христа.
Сандекър сплете пръстите на ръцете си върху стегнатия си корем и погледна Пит над очилата си за четене.
— Този унесен израз в очите ти ми е добре познат. Нещо те гризе отвътре.
Пит се отпусна в стола си.
— До този момент оценявахме фактите и се опитвахме да гадаем, без да се съобразяваме с човека, който е замислил плана за тайното измъкване на сбирката.
— Юний Венатор?
— Надарен мъж — продължи Пит, — описан от свой съвременник като „смел новатор, който се впуска в области, в които другите учени не дръзват да навлязат“. Въпросът, над който изобщо не се замислихме, е, къде бихме отнесли и скрили огромната съкровищница от книги и предмети на изкуството на своето време, ако бяхме на мястото на Венатор?
— Продължавам да смятам, че в Африка — обади се Йегър. — Някъде около Носа, по течението на някоя река по източното крайбрежие.
37
Хипарх — най-големият астроном на древността, роден във Витиния около средата на втори век преди Новата ера. Построил астролаб, с който определял положението на небесните тела. На него се приписва създаването на тригонометрията. Съставил първия системен списък на звездите. Поправил точното измерване на продължителността на годината. От съчиненията му до нас е достигнало само едно. — Б.пр.