— Можете ли да начертаете координатите на корабите така, както са показани на спътниковата снимка? — попита Пит.
Флорес кимна и започна да нанася позициите върху една морска карта.
— Още по едно бренди, господа? — предложи Рохас.
— Страхотно ободрява — каза Гън, като подаде чашата си към лейтенанта. — Долавям съвсем лек дъх на кафе.
Рохас се усмихна.
— Виждам, че сте познавач, мистър Гън. Точно така. Чичо ми го дестилира в една от кафеените си плантации.
— Твърде сладко е — каза Джордино, — напомня ми за сладък корен38.
— Съдържа и малко мастика. — Рохас се обърна към Пит. — А вие, мистър Пит, как го намирате?
Пит вдигна чашата срещу светлината и разгледа съдържанието й.
— Бих казал, че е около двеста градуса.
Северноамериканците не спираха да удивляват Рохас. В един момент те са сериозни и делови, в следващия — непоправими шегобийци. Той често се чудеше как са успели да изградят такава суперсила.
След миг Пит се засмя със своя заразителен смях.
— Само се пошегувах. Кажете на вашия чичо, че ако някога реши да прави износ за САЩ, аз ще бъда първият, който ще пласира питието му на пазара.
Флорес хвърли пергелите и потупа едно начертано с молив квадратче върху картата.
— Вчера сутринта в 03:10 те са били тук.
Всички се върнаха обратно до масата и се надвесиха над картата.
— Курсовете и на трите кораба са водели към един и същ район — отбеляза Гън. Той извади един малък калкулатор от джоба си и започна на натиска бутоните му. — Ако вземем техните усреднени скорости, да речем около тридесет възела за „Лейди Фламбъро“, осемнадесет за „Кабо Галегос“ и двадесет и два за „Генерал Браво“… — Гласът му постепенно заглъхна, докато той си записваше изчисленията в полето на картата. След няколко мига той се изправи и потупа цифрите. — Нищо чудно, че чилийският товарен кораб не го е забелязал. Когато той е пресякъл курса на туристическия кораб, последният е бил на не по-малко от шестдесет и четири километра западно от точката на пресичане.
Пит погледна замислено линиите по картата.
— Мексиканският контейнеровоз, от друга страна, изглежда като че ли се е разминал с „Лейди Фламбъро“ на не повече от три-четири километра разстояние.
— Няма нищо изненадващо в това — каза Рохас, — като вземем предвид факта, че туристическият кораб се е движил без светлини.
Пит погледна Флорес.
— Спомняте ли си фазата на луната, капитане?
— Да, между новолуние и първа четвърт, полумесец.
Джордино поклати глава.
— Не е било достатъчно светло, ако вахтеният на мостика не е гледал в нужната посока.
— Предполагам, че сте започнали претърсването от тази точка — каза Пит.
Флорес кимна.
— Да, самолетите покриха мрежа с размери двеста километра на изток, север и юг.
— И не са открили и следа от него.
— Само контейнеровоза и онзи с въглищата.
— Може да се е върнал обратно и след това да е драснал на север или на юг — предположи Гън.
— Помислихме и за това — каза Флорес. — Самолетите претърсиха всички крайбрежни участъци, когато се връщаха да презаредят и когато отново излитаха след това.
— Като се вземат предвид фактите — мрачно каза Гън, — страхувам се, че единственото място, където може да се намира „Лейди Фламбъро“, е морското дъно.
— Вземи последното му местонахождение, Руди, и изчисли максималното разстояние, което той е могъл да измине, преди да пристигнат самолетите.
Рохас погледна Пит с интерес.
— Мога ли да попитам какво възнамерявате да правите? Всяко по-нататъшно търсене би било безпредметно. Претърсили сме целия район, в който той е изчезнал.
Погледът на Пит минаваше през Рохас, сякаш полковникът бе прозрачен.
— Както се каза тук преди малко, единственото място, където корабът може да се намира, е на морското дъно. И ние ще търсим точно там.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
— „Саундър“, кораб за дълбоководни изследвания на НЮМА, трябва да пристигне в района за претърсване по някое време тази вечер. Ще ви бъдем благодарни, ако може да отделите един хеликоптер, който да ни закара до него.
Рохас кимна.
38
Растение (Glycyrrhiza glabra), от чийто корен се получава черна субстанция, използвана в медицината и сладкарската промишленост. — Б.пр.