— Ще се разпоредя да има един в готовност.
След това той добави:
— Вие осъзнавате, че това би означавало да търсите една определена риба в площ от десет хиляди квадратни километра. Това може да продължи цял живот.
— Не — уверено каза Пит. — Най-много двадесет часа.
Рохас бе прагматичен човек. Той не бе склонен да приема желаното за действително. Погледна Джордино и Гън, като очакваше да види скептицизъм в очите им. Вместо това той видя пълно единодушие.
— Вие, разбира се, не говорите сериозно. Този срок е повече от нереален.
Джордино вдигна ръката си и небрежно заразглежда върха на пръстите си.
— Ако мога да съдя по опита си — спокойно каза той, — Дърк доста е завишил цифрата.
42
Точно четиринадесет часа и четиридесет и две минути след като хеликоптерът на уругвайската армия ги стовари на площадката за кацане на „Саундър“, те откриха потънал кораб на 1020 метра дълбочина, чийто размери отговаряха на „Лейди Фламбъро“.
Когато го забелязаха за пръв път, обектът представляваше малко тъмно петънце върху една плоска равнина след континенталния пад. С приближаването на „Саундър“ към целта операторът на сонарната станция намаляваше обхвата на измерване, докато замъгленото изображение на кораб не придоби ясна форма и очертания.
„Саундър“ не разполагаше със системата за наблюдение, струваща пет милиона долара, на която Пит и Джордино се бяха радвали на „Поулър Иксплорър“. На тегления от кораба сонарен датчик нямаше монтирани цветни видеокамери. Мисията на океанографите, които бяха на борда, бе просто да картографират големи участъци от морското дъно. Електронното оборудване на кораба бе предназначено за изследване на повърхности с големи размери, а не за детайлни снимки от близко разстояние на потънали обекти, създадени от човека.
— Конфигурацията е същата — каза Гън. — Но образът е доста неясен. Възможно е само да си въобразявам, но ми се струва, че един от комините е паднал върху надстройката на кърмата. Двата борда изглеждат високи и прави. Корабът е в изправено положение, кренът му не е по-голям от десет градуса.
Джордино се дръпна настрана.
— Ще трябва да използваме видеокамера, за да го идентифицираме с положителност.
Пит не каза нищо. Той продължи да наблюдава екрана на сонара дълго след като обектът бе останал зад кърмата на „Саундър“. Изчезваше и най-малката надежда да намери баща си жив. Той изпитваше чувството, че гледа ковчег, върху чийто капак хвърляха пръст.
— Всичко върви добре, приятелю — обърна се към него Джордино. — Насочи ни право в целта.
— Откъде разбра къде да търсим? — попита Франк Стюарт, капитанът на „Саундър“.
— Допуснах, че след като е пресякъл пътя на „Генерал Браво“, „Лейди Фламбъро“ не е променил курса си — обясни Пит. — И тъй като не е бил забелязан от претърсващите района самолети от външната страна на курса на „Кабо Галегос“, реших, че най-удачното място, където да концентрираме нашите усилия за претърсване, е в посока изток от последния му известен курс, както бе показан от Ландсат.
— Накратко, в един тесен коридор между „Генерал Браво“ и „Кабо Галегос“ — каза Джордино.
— Това с две думи обяснява всичко — потвърди Пит.
Гън го погледна:
— Съжалявам, че това не е повод за празнуване.
— Искаш ли да изпратим долу един АДУ39? — попита Стюарт.
— Можем да спестим време — отвърна Пит, — като се откажем от дистанционното изследване с камера и отидем направо на вариант обитаема подводна сонда. Също така, механичните ръце на сондата може да се окажат полезни, ако ни се наложи да вземем нещо от потъналия кораб.
— Екипажът може да приготви „Дийп Роувър“ за спускане до половин час — каза Стюарт. — Ти ли ще го управляваш?
Пит кимна:
— Аз ще се спусна с него.
— На дълбочина от хиляда метра ще бъдеш на границата на неговия допустим дълбочинен обхват.
— Няма основание за тревога — каза Руди Гън. — При тази дълбочина „Дийп Роувър“ има коефициент на безопасност едно към четири.
— По-скоро бих скочил с Фолксваген от Ниагара — каза капитанът, — отколкото да се спусна на хиляда метра дълбочина в пластмасов мехур.
С тесните си рамене и зализаната си дълга, с цвят на препечен хляб коса, Стюарт приличаше на търговец от хранителен магазин на някое малко градче и командир на скаутски отряд. Моряк, закален в морските бури, той плуваше добре, но изпитваше страх от дълбокото и отказваше да се научи да се спуска под вода с водолазен апарат. Той изпълняваше желанията на учените и угаждаше на капризите им относно техните океанографски проекти, както изискваха обичайните взаимоотношения бизнес клиенти. Командването на кораба обаче беше негова територия, затова всеки един от академичните учени, който се правеше на Дългия Джон Силвър пред екипажа, бе тутакси скастрян и поставен на мястото му.
39
АДУ — апарат с дистанционно управление; спускаема система за подводни наблюдения, окачена на въже. — Б.а.