Те претърсваха постройка след постройка, като се приближаваха постепенно до мелницата за руда, докато накрая я обградиха в полумесец. Убийците, така внимателно подбрани от Амар, не рискуваха да се втурнат в една прибързана атака. Те се движеха бързо и неуловимо и знаеха какво правят.
Техният предводител извика на арабски. След като не получи отговор, втори терорист извика от друго място. Искаха да установят контакт с охраната и механиците вътре в мелницата, правилно отгатна Пит.
Сега те бяха твърде близо и Пит не можеше да рискува да бъде забелязан на прозореца. Той свали скиорската маска и дрехите на терориста, и ги хвърли накуп върху пода, след това затършува из джоба на скиорското си яке и измъкна едно малко огледалце, закрепено към тънка разтягаща се дръжка. Той надигна леко огледалцето над перваза на прозореца, разтегна дръжката и започна да я върти като перископ.
Той откри търсената цел, която беше деветдесет процента скрита, но все пак от нея се виждаше достатъчно за един смъртоносен изстрел.
Пит премести лостчето за вида на стрелбата от напълно автоматична на единична. После се изправи бързо, прицели се и натисна спусъка.
Страховитият стар „Томпсън“ изтрещя. Черната чалма отстъпи назад две-три крачки с безизразно и неразбиращо лице, след което краката му се огънаха. Той политна напред и тупна върху земята.
Пит се свлече долу, наведе картечницата си и погледна отново в огледалото. Терористите бяха изчезнали. Те се бяха скрили до един зад постройките или заврели, пълзейки с бясна скорост, под изоставени и ръждясали минни съоръжения. Пит знаеше, че те нямаше да се откажат. Те все още бяха там навън, по-опасни от всякога, и чакаха инструкции от заместника на предводителя им.
Гън последва примера му и изстреля един откос от десет куршума в тънката дървена врата на един навес от другата страна на пътя. Много бавно вратата се отвори, бутана от тяло, което се сгърчи и падна.
И този път терористите не отвърнаха на огъня. Въобще не са глупави, помисли си Пит. Сега, след като арабите бяха разбрали, че не са изправени пред една превъзхождаща ги сила, а са атакувани от малка групичка, те не бързаха, а се прегрупираха и разгледаха различни варианти на бъдещите си действия.
Освен това те бяха също така разбрали, че неизвестните им нападатели бяха пленили хеликоптера и се бяха скрили в мелницата за руда.
Пит се наведе, прибяга и се сви до Гън.
— Как е положението от твоята страна?
— Спокойно. Седят си и мируват. Не искат да направят дупки на хеликоптера си.
— Мисля, че целта им е да ни привлекат вниманието към предната врата и след това да атакуват вкупом през страничния офис.
Гън кимна.
— Звучи логично. Така или иначе, вече е време да намерим по-добро прикритие от тези прозорци. Къде искаш да застана?
Пит погледна нагоре към железните мостчета. Той посочи към един ред малки прозорчета, разположени по обиколката на малка кула, където бе поставена една лебедка.
— Качи се горе и наблюдавай. Извикай, когато тръгнат да атакуват и ги посрещни със съсредоточен огън през предната врата. След това веднага слез долу. Те няма да имат никакви скрупули, които да им попречат да изпразнят по няколко пълнителя по стените над хеликоптера.
— Тръгвам.
Пит заобиколи и отиде до страничния офис, спря се на прага и се обърна към Джордино и Финдли.
— Как върви работата? — попита той.
Джордино вдигна поглед от лопатата, с която събираше остатъци от рудата и ги трупаше на камара за барикада.
— Форт Джордино ще бъде завършен по график.
Финдли спря да работи и го изгледа.
— Ф е преди Г40, затова ще бъде форт Финдли.
Джордино изгледа навъсено Финдли за миг, преди да се върне към работата си.
— Форт Финдли, ако загубим, Джордино, ако победим.
Клатейки глава в благоговение, Пит се зачуди на щастието си да има такива невероятни приятели. Той искаше да им каже нещо, да изрази чувството си на признателност за това, че рискуваха живота си, за да спрат една банда измет, вместо в същото време да запрашат към планината и да се скрият там, докато Холис пристигне с отряда си. Но той знаеше, че хора като тях не се нуждаеха от думи на похвала или насърчение. Те просто щяха да останат тук и да се бият до край. Пит се молеше на бога, никой да не умре безсмислено.