Главните оръжия на римската пехота от четвърти век бяха гладият — двуостър меч със заострен връх и пилумът — двуметрово копие за хвърляне и нанасяне на удари. Доспехите, които предпазваха войниците, се състояха от метален шлем със захванати на пантички лицеви протектори отстрани, които се връзваха с ремък под брадата. Шлемът приличаше на жокейска шапка с обърната назад козирка. Ризницата беше направена от застъпващи се метални пластинки, които покриваха гърдите, гърба и раменете. Под коленете се поставяха предпазители, наречени подколенници. За отбрана се използваше овален щит, направен от многопластово дърво.
Варварите не бързаха да нападат. Те започнаха бавно да обкръжават колоната. Отначало се опитаха да привлекат войниците вън от плътните редици, като пратиха няколко мъже, които се приближиха и размахвайки заплашително ръце, започнаха да крещят някакви странни думи. Противно на техните очаквания обаче, противникът им, когото превъзхождаха няколко пъти по численост, не се уплаши и не побягна.
Центурионът беше участвал в твърде много сражения, за да изпита страх. Север крачеше пред челната редица и внимателно оглеждаше местността, която гъмжеше от варвари.
Той презрително махна с ръка към тях. Не за първи път щеше да участва в битка с многократно превишаващ го по численост противник. Север беше постъпил като доброволец в легиона на шестнадесетгодишна възраст. Беше се издигнал от обикновен войник, спечелвайки няколко отличия за изключителна храброст в битки срещу готите по поречието на Дунав и срещу франките край Рейн. След като се уволни от легиона, стана наемник и предоставяше услугите си на онзи, който му платеше най-скъпо, в настоящия случай Юний Венатор.
Север безрезервно вярваше в своите легионери. Слънцето озаряваше техните шлемове и извадените от ножниците мечове, които хвърляха златисти отблясъци. Те бяха издръжливи бойци и закалени в битки мъже, познали победата без някога да бъдат победени.
По-голямата част от животните, включително и неговият кон бяха измрели по време на изтощителното пътуване по море от Египет, затова той крачеше начело на карето, като на всеки няколко крачки се обръщаше, за да следи действията на врага.
С рев, който се надигна и избухна като тътен на прибой, варварите се спуснаха по напечения от слънцето склон и връхлетяха върху римляните. Първата вълна беше покосена, пронизана от дългите копия на войниците и стрелите на сирийските стрелци. След нея заприижда втората вълна, която се разби в малобройните редици и падна покосена като житни класове под сърп. Бляскавите мечове потъмняха, оцветени в червено от кръвта на варварите. Пришпорвани от поток солени ругатни и заплашвани от плющящия камшик на Латиний Масер, робите също се сражаваха храбро и не отстъпиха ни на йота.
Формацията продължи бавно да напредва, притискана от всички страни от варварите, към които непрестанно се присъединяваха все нови и нови подкрепления. Върху праха на безводния склон се образуваха червени петна. Все повече и повече голи тела падаха сгърчени и безжизнени. Тези, които прииждаха отзад, се биеха върху труповете на другарите си, счупените оръжия се врязваха в босите им крака, голата им плът срещаше страховитите стоманени острия, които пронизваха гърди и пореха кореми и те се свличаха върху купа мъртъвци. В ръкопашен бой варварите не можеха да мерят сили с обучените римски войници.
Сега битката взе друг обрат. Разбрали, че не могат да постигнат успех срещу мечовете и копията на чужденците, варварите се изтеглиха и прегрупираха. После започнаха да обсипват враговете си с рояци стрели и да мятат по тях грубите си копия, а жените им ги замерваха с камъни.
Римляните вдигнаха щитове над главите си като огромни черупки на костенурки и упорито продължиха да напредват към реката и корабите, където щяха да бъдат в безопасност. Само сирийските стрелци можеха да причиняват загуби на варварите. Нямаше достатъчно щитове за робите, които се сражаваха изложени на градушката от стрели, копия и камъни. Те бяха изтощени от дългото, изморително пътуване по море и от непосилния труд за прокопаване на пещерата. Мнозина паднаха и бяха изоставени. Труповете им биваха веднага събличани и зверски обезобразявани.
Север беше майстор във воденето на такъв бой; той беше натрупал опит в сраженията с британците. Като разбра, че врагът е безразсъден и неопитен, той извика на хората си да спрат и им нареди да хвърлят оръжията си на земята. Варварите, които взеха това като знак за капитулация, се втурнаха в атака без да се замислят. В този момент по заповед на Север мечовете отново бяха грабнати и римляните преминаха в настъпление.