В очите на Найт проблеснаха лукави искрици.
— Какво си намислил да правиш?
— Става ли? — продължи да настоява Пит.
— Да — твърдо заяви Найт. — Но само ако докажеш, че несъмнено става дума за корабокрушение отпреди хиляда години.
— Дадено тогава.
— Как смяташ да го направиш?
— Много просто — каза Пит, като продължи да обяснява на вече спечеления за идеята Найт. — Ще се спусна под леда и ще проникна в корпуса.
Корк Саймън и екипът му бързо се заловиха да пробиват отвор в дебелата един метър ледена покривка с помощта на верижни триони. Те извадиха множество парчета лед преди да стигнат до последния слой. Него пробиха с боен чук, прикрепен към дълга тръба, а после извадиха ледените отломъци със захващащи куки, така че спускането на Пит да бъде безопасно.
Когато със задоволство установи, че отворът е почистен, Саймън направи няколко крачки и влезе в малък, покрит с брезент заслон. Вътре беше топло и претъпкано с хора и водолазно оборудване. До подгревателния агрегат тракаше въздушен компресор, изпускателната тръба на който беше отведена навън.
Лили и останалите археолози седяха край сгъваема масичка в единия ъгъл на заслона, рисуваха скица след скица и ги обсъждаха с Пит, който се подготвяше за спускането под водата.
— Готов съм когато кажете — съобщи Саймън.
— Още пет минути — отвърна Джордино, зает да проверява вентилните блокове и регулатора на водолазен шлем „Марк I“ който се използваше във Военноморския флот.
Пит беше облякъл специален водолазен костюм върху долни дрехи с дълги ръкави и крачоли, изработени от дебела и пухкава изкуствена материя, предназначена да осигурява термоизолация. После надяна на главата си качулка и закопча на кръста си колан с подвижни тежести, като същевременно се опитваше внимателно да слуша съкратен курс по антично корабостроене.
— При ранните търговски кораби корабостроителите са предпочитали за вътрешната обшивка да използват кедър и кипарис, а често и бор — обясняваше Гронквист. — За кила са използвали най-вече дъб.
— Няма да мога да различа едното дърво от другото — каза Пит.
— Тогава разгледай внимателно корпуса. Дъските са били плътно съединявани на длаб и чеп. При много кораби външната повърхност на долната част е била покрита с оловни плочи. Металните части могат да бъдат от желязо или мед.
— Ами кормилото? — попита Пит. — Нещо определено, което да търся, по отношение на конструкцията и закрепването?
— Няма да откриеш обичайното кормило, разположено в средата на кърмата — каза Сам Хоскинс. — Те са се появили едва след осемстотин години. Всички ранни средиземноморски търговски кораби са използвали двойка направляващи весла, спуснати отзад, в кърмовата част.
— Искаш ли резервна бутилка за обратния път към повърхността? — прекъсна го Джордино.
Пит поклати глава.
— Няма да ми е необходима при спускане на такава малка дълбочина при положение, че ще бъда със спасително въже.
Джордино вдигна водолазния шлем „Марк I“ и помогна на Пит да го надене на главата си. Той провери уплътнението на лицевата част, натъкми и пристегна ремъците. Подаването на въздух беше задействано и когато Пит даде знак, че има необходимото количество, Джордино прикрепи кабела за връзка към шлема.
Докато един от флотските служещи развиваше и изпъваше шланга за подаване на въздух и кабела за връзка, Джордино завърза около кръста на Пит спасителното въже от манила4. Той извърши обичайната проверка преди спускане под вода, а после надяна на главата си слушалки с микрофон.
— Добре ли ме чуваш? — попита той.
— Ясно, но слабо — отвърна му Пит. — Увеличи малко звука.
— Сега по-добре ли е?
— Много по-добре.
— Как се чувстваш?
— Добре и удобно, щом дишам топъл въздух.
— Готов ли си?
Пит отговори, като направи с палец и показалец утвърдителен знак. После се спря, за да окачи на колана си прожектор, предназначен за ползване под вода.
Лили го прегърна и се взря през маската на лицето му.
— Наслука и внимавай!
Той й намигна.
Пит се обърна и излезе от заслона навън в студа, следван от двама моряци, които се грижеха за кабела, шланга и въжето му.
Джордино понечи да ги последва, когато Лили го сграбчи за ръката.
4
Манила — южно растение, от което се добиват дълги влакна, подобни на конопените. — Б.пр.