— Има нещо подобно на гравирана дървена плоча, вградена в упора. Различавам някакъв надпис и лице.
— Лице?
— С къдрава коса и гъста брада.
— А какво пише?
— Съжалявам, не мога да превеждам от гръцки.
— Не е на латински? — скептично попита Джордино.
Релефният надпис върху дървото изглеждаше нечетлив на слабата светлина, която се процеждаше през леда. Пит се приближи, докато маската му почти докосна дървената плоча.
— Гръцки е — уверено заяви той.
— Сигурен ли си?
— На времето излизах с едно момиче, което членуваше в „Алфа Делта Пи“5.
— Почакай. Колекционерите на кокали изпаднаха в екстаз.
След близо две минути гласът на Джордино отново прозвуча в слушалките.
— Гронквист мисли, че имаш халюцинации, но Майк Греъм казва, че е учил класически гръцки в колежа и пита дали можеш да опишеш буквите.
— Първата буква прилича на „S“ във формата на светкавица. После „А“, дясното краче на която липсва. Следващата е „Р“, следвана от нещо подобно на обърната наопаки „L“, като бесилка. После „I“. Последната буква отново е „S“ във формата на светкавица.
Греъм, който слушаше по говорителя в заслона, записа оскъдното описание на Пит върху страница от бележник, докато получи:
В продължение на няколко минути той внимателно разглежда това, което изглежда беше дума. Нещо не беше както трябва. Помъчи се да напрегне паметта си и най-накрая се сети. Буквите бяха от класическия, но източен гръцки.
Постепенно по замисленото му лице се изписа неверие. Той трескаво написа кратка дума, откъсна страницата и я вдигна пред себе си. На нея с обикновени главни букви беше написано:
S A R A P I S
Лили погледна въпросително към Гронквист.
— Означава ли това нещо?
— Мисля, че е име на гръцко-египетски бог — каза Гронквист.
— Божество, популярно по цялото Средиземноморие — потвърди Хоскинс. — В днешно време обикновено се пише „Serapis“.
— Значи нашият кораб се нарича „Серапис“ — замислено промълви Лили.
Найт изсумтя.
— В такъв случай потъналият кораб е или римски, или гръцки, или египетски. Кое от трите?
— Трудно ни е да кажем — отвърна Гронквист. — Ще ни трябва опитен специалист по подводна археология, който познава древните кораби, плавали някога из Средиземно море, за да определи какъв е този тук.
Под леда Пит се придвижи към десния борд на корпуса и спря там, където обшивката се губеше в ледената стена. Заобиколи с плуване кърмовия упор и се отправи към левия борд. Обшивката изглеждаше изкривена и издута навън. Ритна я няколко пъти с плавниците и пред очите му се показа пробито от леда място.
Той бавно доплува до отвора и провря глава вътре. Имаше чувството, че наднича в тъмен килер. Виждаше само неясни, трудно различими форми. Протегна ръка и напипа нещо обло и твърдо. Прецени внимателно разстоянието между счупените дъски. Пролуката беше твърде малка, за да провре през нея раменете си.
Той хвана здраво горната дъска, подпря плавник в корпуса и дръпна. Добре запазеното дърво бавно се огъна, но не поддаде. Пит се подпря с двата крака и задърпа с всичка сила. Дъската все така не помръдваше. Тъкмо когато се канеше да се откаже, диблите неочаквано се измъкнаха от вътрешните ребра, подгизналото дърво се откъсна, като го отхвърли назад и Пит бавно и тромаво отхвръкна към голяма скала.
Всеки порядъчен, редовно регистриран член на гилдията от специалисти по подводна археология би получил сърдечен удар при гледката на това неоправдано грубо отношение към древното човешко творение. Пит обаче не прояви никакво разбиране към академичните скрупули. Беше му студено и изстиваше все повече, от удара в скалата рамото беше започнало да го боли. Знаеше, че не може да остане още дълго под водата.
— Открих пробойна в корпуса — каза той, дишайки тежко като маратонец. — Спуснете камера.
— Разбрано — отвърна безстрастния глас на Джордино. — Върни се и ще ти я подам.
Пит се насочи към отвора в леда и последва въздушните мехурчета, които се издигаха към повърхността. Джордино легна по корем върху леда, пресегна се и подаде на Пит портативна видеокамера за подводни снимки.
— Заснеми няколко метра лента и се връщай — каза той. — Вече направи достатъчно.