20
Под ръководството на археолозите екипажът на „Поулър Иксплорър“ се зае да освободи кораба от мъртвата хватка на леда, пласт след пласт, докато пред очите им постепенно се откри горната палуба, от вълнореза до кърмовия упор.
Хипнотизирани от любопитство, всички, които се намираха на фиорда, се стекоха към мястото на разкопките. Липсваха само Пит и Лили. Те бяха останали на борда на ледоразбивача, за да се опитат да разчетат написаното на восъчните плочки.
Над скупчената край изкопа тълпа от моряци и археолози, към които се беше присъединил и екипът, разследващ самолетната катастрофа, цареше мъртва тишина. Погледите на всички бяха вперени в полуразчистения от леда морски съд, като че ли той беше тайна гробница на някоя кралска особа.
Хоскинс и Греъм, които измериха корпуса, установиха, че дължината му е малко под двадесет метра, а най-широката му част — седем метра. Мачтата, която беше счупена на два метра от степа8, липсваше. Останките от конопените такелажни въжета се виеха по лятната палуба и висяха от краищата й, сякаш са били омотани на кълбо и запокитени от някоя гигантска птица. Всичко, което беше останало от някога широкото, правоъгълно платно, бяха няколко разкъсани парчета от груба канава.
Провериха дъсчената обшивка на палубата и установиха, че е съвсем здрава, както в деня, в който корабът е бил спуснат на вода от някоя отдавна забравена корабостроителница по средиземноморското крайбрежие. Предметите, пръснати по палубата, бяха фотографирани, след което им поставиха етикети, вдигнаха ги внимателно и ги отнесоха на „Поулър Иксплорър“. Там ги почистиха и описаха грижливо. После ги прибраха за съхранение в хладилното отделение на ледоразбивача, за да предотвратят процеса на гниене по време на пътуването към една държава, която не беше съществувала по времето, когато древният търговски кораб е отплавал на последното си пътешествие.
Гронквист, Хоскинс и Греъм не направиха никакъв опит да докоснат порутената каюта или да влязат в камбуза. Бавно, почти нежно, тримата повдигнаха единия край на трюмовия люк и го подпряха в полуотворено положение.
Гронквист легна по корем и провря главата и раменете си в отвора, докато пред очите му се откри пространството под напречните греди на палубата.
— Там ли са? — развълнувано попита Греъм. — Наистина ли изглеждат така, както ги описа Пит?
Гронквист се взря в мъртвешки бледите лица, в застиналите, подобни на маски изражения. Имаше чувството, че ако почисти леда от тях и ги разтърси, очите им ще потрепнат и те ще оживеят.
Той се поколеба преди да отговори. Ярката дневна светлина над него му позволяваше ясно да види целия трюм и той съзря две сгушени заедно фигури в най-отдалечения към носа край, които Пит не беше забелязал.
— Изглеждат точно така, както Пит ги описа — сдържано отвърна той, — с изключение на момичето и кучето.
Пит стоеше на завет край един от палубните кранове и наблюдаваше как Джордино маневрира с хеликоптера на НЮМА над кърмата на „Поулър Иксплорър“. Петнадесет секунди по-късно шейната докосна очертания в центъра на площадката за излитане и кацане кръг, пронизителният вой на газовите турбини постепенно утихна и лопатите на носещото витло бавно престанаха да се въртят.
Дясната врата на пилотската кабина се отвори и на палубата скочи висок мъж с кафяво спортно сако от кадифе, под което се виждаше зелен пуловер с висока яка. Той се огледа за момент наоколо, сякаш за да се ориентира по-добре и забеляза Пит, който му махна с ръка за поздрав. Запъти се бързо към него присвил рамене, пъхнал ръце дълбоко в джобовете си, за да ги предпази от студа.
Пит пристъпи напред и бързо въведе новодошлия през един люк на топло в кораба.
— Доктор Редфърн?
— Вие ли сте Дърк Пит?
— Да, аз съм Пит.
— Чел съм за вашите подвизи.
— Благодаря ви, че намерихте време, въпреки натоварената си програма, да дойдете.
— Шегувате ли се? — възкликна Редфърн, с блеснали от възторг очи. — В целия свят няма археолог, който не би дал мило и драго, за да участва в проучването на тази находка. Кога ще мога да я огледам?
— След десетина минути ще се стъмни. Мисля, че ще ви бъде от полза, ако доктор Гронквист, археологът, който ръководи разкопките, ви информира по-подробно. Освен това ще ви покаже и предметите, които бяха открити по главната палуба. А после, щом се развидели, ще отидете на кораба и ще поемете нещата в свои ръце.