Редфърн седна и взе една от плочките в ръката си. В продължение на няколко минути той благоговейно я разглежда, а после я остави настрана. След това взе изписаните от Лили листи и започна да чете.
Стюардът донесе чаша горещо какао и голяма купа мидена супа по бостънски със сланина и зеленчуци. Преводът така погълна Редфърн, че ученият загуби апетит. Той механично надигаше чашата и отпиваше от какаото като някой робот, без да отделя очи от изписаните на ръка страници. След близо десет минути той стана и закрачи из пространството между масите, като си мърмореше на глас латински фрази, забравил за изгарящата си от нетърпение публика.
Пит и Лили не смееха да се обадят, за да не прекъснат мислите му и с любопитство следяха неговите реакции. Редфърн спря, сякаш мислено изясняваше за себе си някакъв проблем в цялата му дълбочина. После се върна на масата и отново прегледа изписаните страници. Въздухът просто пращеше от очакване.
Изминаха няколко мъчителни минути. Най-сетне Редфърн остави листите на масата с треперещи ръце и впери невиждащ поглед в далечината. Очите му бяха някак странно премрежени.
Археологът изглеждаше разтърсен из основи.
— Имаш вид на човек, който току-що е открил светия Граал9 — каза Пит.
— Е, за какво става дума? — попита Лили. — Какво откри?
Те едва успяха да чуят отговора на Редфърн, който беше навел глава.
— Възможно е — каза той, — твърде възможно е вашата случайна находка да открие пътя към най-грандиозната колекция от литературни съкровища и шедьоври на изкуството, която светът някога е познавал.
21
— Е, след като успя изцяло да приковеш вниманието ни — сдържано заяви Пит, — ще имаш ли нещо против да споделиш с нас откритието си?
Редфърн тръсна глава, сякаш да събере мислите си.
— Историята — по-точно ще бъде да я наречем епопея — е изумителна. Аз самият не мога да схвана всичко.
— Става ли ясно от плочките — попита Лили, — защо един гръко-римски кораб се е озовал толкова далеч от родните си води?
— Не гръко-римски, а византийски — поправи я Редфърн. — По времето когато „Серапис“ е плавал из древния свят, седалището на Империята е било преместено от Константин Велики10 от Рим край Босфора, където някога се е намирал гръцкият град Византия.
— Който станал Константинопол — каза Пит.
— А после Истанбул. — Редфърн се обърна към Лили. — Извинявай, че не ти отговорих направо. Но, да, плочките изясняват как и защо корабът се е озовал тук. За да си обясним напълно, ще трябва да се върнем назад във времето и да започнем от 323 година преди Новата ера, годината, в която Александър Велики издъхнал във Вавилон. Империята му била поделена между неговите пълководци. Един от тях, Птолемей11, се отделил в Египет и станал цар. Прозорлив човек е бил този Птолемей. Освен това той успял да сложи ръка върху трупа на Александър и го положил в саркофаг от злато и кристал. По-късно поставил саркофага в разкошен мавзолей и построил около него величествен град пред който Атина бледнеела. В чест на своя бивш господар Птолемей го нарекъл Александрия.
— Какво общо има всичко това със „Серапис“? — попита Лили.
— Моля те, имай малко търпение — топло отвърна Редфърн. — Птолемей основал огромен музей и библиотека, като започнал от нулата. Броят на книгите и произведенията на изкуството в тях бил внушителен. Неговите потомци, като се започне от Клеопатра, та чак до по-късните му наследници, продължили да трупат ръкописи и предмети на изкуството, докато музеят и особено библиотеката, се превърнали в едни от най-големите съкровищници на изкуството, науката и литературата, които някога са съществували. Тази огромна сбирка от знания просъществувала до 391 година от Новата ера. В тази година, император Теодосий12 и патриархът на Александрия, Теофил, който бил отявлен религиозен фанатик, решили, че всичко, което не е свързано по някакъв начин с новосъздадените християнски принципи, е езичество. Те организирали и разпоредили унищожението на всичко, събрано в библиотеката. Статуи, прочути творби на изкуството от мрамор, бронз, злато и слонова кост, невероятни картини и гоблени, безброй книги, написани върху агнешка кожа или свитъци от папирус, дори трупът на Александър: всичко трябвало да се разбие на парченца или да се изпепели.
9
Светия Граал — легендарна и чудотворна смарагдова чаша, с която си послужил Христос на тайната вечеря и в която Йосиф Ариматейски събрал кръвта на разпнатия Исус. — Б.пр.
10
Константин I Велики — Римски император (274 — 337). Възкачил се на престола през 306 г. През 313 година издава Миланския едикт, който постановява религиозна свобода в цялата империя. Преместил столицата на езическия Рим във Византия, която оттогава се нарекла в негова чест Константинопол. — Б.пр.
11
Птолемей I Сотир (Спасител) — един от пълководците на Александър Велики (360 — 283 година преди Новата ера). След смъртта на великия завоевател станал сатрап на Египет и Либия (323 г. преди Новата ера). Привлякъл в столицата си Александрия учени и философи, основал голяма библиотека и музей. Завоювал Финикия, превзел Йерусалим. Основател на династия Лагиди. — Б.пр.
12
Теодосий I Велики — Римски император (346 — 395). Император Грациан му поверил Източната империя, за да я брани от готите. През 392 година става единствен господар на Римската империя. Покръстил се през 380 година и се превърнал в един от най-усърдните борци на православието срещу езичниците. По негово време било предприето системно унищожаване на множество шедьоври на древното изкуство. — Б.пр.