— За какви количества става въпрос? — попита Пит.
— Само книгите са наброявали стотици хиляди.
Лили тъжно поклати глава.
— Каква ужасна загуба!
— Оставили само библейските и църковните писания — продължи Редфърн. — Цялата библиотека и музеят били окончателно изравнени със земята, когато армиите на арабите и мюсюлманите завладели Египет около 646 година от Новата ера.
— Шедьоврите на древността, за събирането на които са били необходими векове, били унищожени, загубени навеки — обобщи Пит.
— Загубени — съгласи се Редфърн. — Така мислеха историците, поне досега. Но ако в това, което току-що прочетох, има и частица истина, то цветът на сбирката не е безвъзвратно загубен. Той лежи скрит някъде.
Лили беше объркана.
— Съществува до ден-днешен? Измъкнат тайно от Александрия на борда на „Серапис“, преди да бъде изгорен?
— Според написаното на плочките.
По лицето на Пит се четеше съмнение.
— Не е възможно „Серапис“ да е отплувал с такава значителна част от сбирката. Звучи неубедително. Корабът е твърде малък. Та неговата товароподемност няма и четиридесет тона. Екипажът би могъл да натъпче в трюма няколко хиляди свитъка и някоя и друга статуя, но в никакъв случай количеството, за което говориш.
Редфърн изгледа Пит с уважение.
— Ти си доста наблюдателен. Запознат си добре с древните кораби.
— Да се върнем към това, как „Серапис“ е бил изхвърлен на брега на Гренландия — настойчиво го подкани Пит, докато Редфърн вземаше нужните страници с текст, които Лили беше преписала, и ги подреждаше.
— Няма да ви превеждам дума по дума латинския от четвърти век. Звучи твърде сковано и високопарно. Вместо това, ще се опитам да преразкажа написаното на най-обикновен английски. Датата на първия запис е трети април, 391 година от Новата ера по Юлианския календар13. Разказът започва така:
Аз, Куций Руфин, капитан на „Серапис“, на работа при Никълс, гръцки владелец на кораби, склоних да превозя товар за Юний Венатор от Александрия. Казаха ми, че пътуването ще бъде дълго и тежко, а Венатор не желае да разкрие крайната цел. При това плаване ме придружи и дъщеря ми Хипатия и майка й ще се тревожи много от нашата дълга раздяла. Но Венатор дава двадесет пъти повече от обичайното заплащане, цяло състояние, от което доста ще спечели Никълс, както самият аз, а и екипажът.
Товарът беше пренесен на борда през нощта, под строга охрана и много потайно, тъй като наредиха на мен и на екипажа да останем на доковете по време на товаренето. Четирима войници, които се намираха под командването на центуриона Домитай Север, получиха заповед да останат на борда по време на цялото плаване.
Не ми харесва тази работа, но Венатор вече се разплати с мен за целия курс и аз не мога да отстъпя от обещанието си.
— Честен човек — заяви Пит. — Трудно е да се повярва, че не е открил какво ще превозва.
— Той се връща към това по-късно. Следващите няколко реда представляват дневник на пътешествието. Освен това споменава и на кого е кръстен корабът. Ще прескоча тази част и ще продължа с първото пристанище, където хвърлят котва.
Благодаря на нашия бог Серапис, че ни дари със спокоен и бърз четиринадесетдневен преход до Картаго Нова, където си починахме пет дни и натоварихме четири пъти повече провизии от обикновено. Тук се присъединихме към останалите кораби на Венатор. Товароподемността на повечето от тях надвишава двеста тона, а на някои наближава триста. Общо сме шестнадесет кораба заедно с флагманския кораб на Венатор. Нашият изпитан в несгоди „Серапис“ е най-малкият съд във флотилията.
— Флотилия! — възкликна Лили. Очите й блестяха, тялото й беше напрегнато. — Те наистина са спасили сбирката.
Редфърн кимна възторжено.
— Най-малкото, значителна част от нея. Товароподемност от двеста до триста тона е била нещо обичайно за големите търговски кораби от онази епоха. Дори и да приспаднем два кораба за превозването на хората и провизиите, и приемем, че средната товароподемност на всеки от останалите четиринадесет кораба е била двеста тона, общият тонаж на флотилията възлиза на две хиляди и осемстотин тона. Достатъчно, за да пренесе една трета от книгите в библиотеката и голяма част от съкровищата на изкуството от музея.
Пит поиска почивка. Той отиде до шубера на камбуза и се върна с две чаши кафе. Постави едната пред Лили и тръгна отново за чиния понички. Остана прав. Беше му по-лесно да мисли и се съсредоточаваше по-добре на крака.
13
Юлиански календар — въведен от Юлий Цезар. Поставен в зависимост от движението на слънцето. На всяка четвърта година бил вмъкван по един допълнителен ден. — Б.пр.