Под ръководството на надзирателя Латиний Масер робите започнаха да копаят навътре в хълмовете. След осем месеца товарът на флотилията беше пренесен от корабите в тайното скривалище.
— Описва ли „тайното скривалище“? — попита Пит.
Редфърн взе една от плочките и сравни написаното върху нея с преписа на Лили.
— Част от думите не се четат. Ще ми се наложи да попълвам липсващия текст, доколкото мога.
И така, тайната на тайните лежи в хълма, в пещера, изкопана от робите. Мястото не може да се види заради оградата. След като всичко беше пренесено вътре, от хълмовете връхлетя орда от варвари. Не знам дали са успели да затворят пещерата навреме, тъй като бях зает да помагам на екипажа да изтика кораба от пясъка.
— Руфин е пропуснал да отбележи разстоянията — разочарован каза Пит — и никъде не е указал посоките. При това положение, почти сигурно е, че варварите, които и да са били, по дяволите, те са ограбили хранилището.
По лицето на Редфърн се изписа мрачно изражение.
— Не можем да изключим тази възможност.
— Не мисля, че се е случило най-лошото — изпълнена с оптимизъм заяви Лили. — Такава огромна сбирка не може да бъде унищожена, сякаш никога не е съществувала. Все някога на бял свят щяха да се появят части от нея.
— Зависи от мястото, където всичко това се е случило — каза Пит. — За петдесет и осем дни при средна скорост — да кажем три и половина възела14, кораб, построен по подобие на древния „Серапис“, би могъл да измине над четири хиляди морски мили15.
— При положение, че са плавали по права линия — каза Редфърн. — Което е малко вероятно. Руфин просто отбелязва, че са плавали в продължение на петдесет и осем дни, преди да стъпят на суша. Тъй като са плавали в непознати води, те вероятно са следвали очертанията на брега.
— Но накъде са плавали? — попита Лили.
— Най-логично е да се предположи към южното крайбрежие на Западна Африка — отвърна Редфърн. — Още в пети век преди Новата ера екипаж от финикийци е обиколил Африка от изток на запад. По времето на Руфин значителна част от нея вече е била картографирана. Съвсем естествено би било Венатор да насочи флотилията си на юг, след като са преминали през Гибралтарския проток.
— Не звучи убедително — каза Пит. — Руфин описва острови.
— Биха могли да са Мадейра, Канарските острови или островите Зелени нос.
— Пак не звучи убедително. Не можеш да обясниш по какъв начин „Серапис“ е преплавал половината земно кълбо и от южния край на Африка, в края на краищата се е озовал в Гренландия.
— Вярно е. Аз самият съм объркан по този пункт.
— Аз подкрепям предположението, че са се отправили на север — каза Лили. — Със същия успех островите биха могли да бъдат Шотландските или Фарейските. При това положение мястото, където са копали, би могло да се намира някъде по крайбрежието на Норвегия или, още по-вероятно, Исландия.
— Това, което казва, звучи убедително — съгласи се Пит. — Нейната теория би могла да обясни как „Серапис“ е заседнал в Гренландия.
— За какво разказва Руфин, след като са избягали от варварите? — попита тя.
Редфърн замълча, докато допиваше какаото си.
— Разказът му продължава така:
Излязохме в открито море. Трудно беше да се управлява кораба. Разположението на звездите е различно. И слънцето не е същото. От юг ни връхлетяха стихийни бури. На десетия ден един моряк, гал, беше пометен от палубата и изхвърлен зад борда. Продължихме да се носим на север. На тридесет и първия ден нашият бог ни отведе в един закътан залив, където направихме поправки по кораба и взехме провизиите, които успяхме да открием на сушата. Освен това добавихме още камъни за баласт. На известно разстояние от брега се простира огромно море от дребни, подобни на джуджета борчета. При всяко бодване на пясъка с тояга потича сладка вода.
Шест дни безметежно плаване и отново се разрази буря, още по-лоша от последната. Платната ни са разкъсани и не вършат никаква работа. Силният вятър счупи мачтата и отнесе направляващите весла. Дни наред се носехме безпомощни, тласкани от поривите на безмилостния вятър. Загубих представа за дните. Беше невъзможно да се спи. Времето стана много студено. По палубата се образува лед. Корабът стана много нестабилен. Наредих на моя премръзнал и изтощен екипаж да изхвърли зад борда делвите с вода и вино.
14
Възел — единица за линейна скорост. Скорост от един възел в час е равна на 0,5144 м/сек. — Б.пр.
15
Една морска миля е равна на 1852 м, за разлика от сухопътната миля, която е равна на 1609 м. — Б.пр.