Йегър изгледа Пит смаяно.
— Все едно да ме накараш да открия имената на улиците в Атлантида.
— Програмирай електронните си приятелчета така, че да ти покажат предполагаемия курс на кораба, след като флотилията е напуснала Картагена. Можеш също така да тръгнеш отзад напред, от мястото на корабокрушението в Гренландия. Посочил съм точните координати.
— Даваш си сметка, надявам се, че тази река може вече да не съществува.
— Мина ми през ума такава мисъл.
— Ще ми трябва разрешение от адмирала.
— Ще го имаш още утре сутринта.
— Добре — смръщен заяви Йегър. — Ще направя всичко, което зависи от мен. Какъв е крайният срок?
— Работи, докато получиш някакъв резултат. Ще ти се обадя вдругиден, за да разбера как се справяш.
— Мога ли да те попитам нещо?
— Разбира се.
— Това наистина ли е важно?
— Да — бавно каза Пит, — мисля, че е. Може би по-важно, отколкото ти и аз бихме могли изобщо да си представим.
23
Когато бащата на Пит отвори вратата на своя построен в колониален стил дом на Масачузетс авеню в Бетесда, Мериленд, той беше облечен в избелели сиво-кафяви панталони и доста развлечен спортен пуловер.
Сенатският Сократ беше известен със своите скъпи и ушити по последна мода костюми, реверите на които винаги красеше калифорнийска елшолция. Далеч от хорските погледи обаче той се обличаше като някой ранчеро, който живее в палатка на пасището за добитък.
— Дърк — зарадван каза той, като прегърна сърдечно сина си. — Напоследък рядко те виждам.
Пит преметна ръка през рамото на сенатора и двамата влязоха заедно в облицован с ламперия кабинет пълен с книги, подредени на рафтове, които изпълваха пространството от пода до тавана. Под богато украсената, издялана от тиково дърво полица на камината припламваше огън.
Сенаторът покани с жест сина си да седне на едно от креслата и се запъти към барчето с напитките.
— Джин мартини „Бомбай“ с резенче лимон, нали така?
— Студеничко е за джин. Какво ще кажеш за чаша неразреден „Джак Даниълс“?
— Всеки с питието си.
— Как е мама?
— Тя е в някакъв снобски курорт с минерални бани, в някаква ферма за угояване, на ежегодния си кръстоносен поход за отслабване. Ще се върне вдругиден, напълняла с цял килограм.
— Няма да се откаже, а?
— Щом й доставя удоволствие.
Сенаторът подаде на Пит чаша бърбън, а после наля на себе си портвайн. Той вдигна чашата си.
— За едно плодотворно пътуване до Колорадо.
Пит не пи.
— Чия беше тази умна идея да ме изпратят на ски?
— Моя.
Пит спокойно отпи глътка от своя „Джак Даниълс“ и изгледа втренчено баща си.
— Какво отношение имаш ти към предметите от Александрийската библиотека?
— Доста голямо, ако наистина съществуват.
— Като частно лице ли говориш, или като държавен чиновник?
— Като човек, който обича родината си.
— Добре — каза Пит, като въздъхна дълбоко. — Обясни ми по-подробно. Защо саркофагът на Александър и творбите на класическото изкуство и литература са от такова жизнено значение за интересите на Съединените щати?
— Не става дума за тях — каза сенаторът. — Най-важната част от сбирката са картите, на които са показани местата на находищата от природни богатства на древния свят. Безвъзвратно загубените златни мини на фараоните, тънещите отдавна в забвение мини за смарагди на Клеопатра, легендарната, но загадъчна страна Понт20, прочута с богатствата си от сребро, антимон и необикновено зеленикаво злато; все места, които са били известни преди две-три хиляди години, но погребани в забравата на времето. Освен това митическата страна Офир21, за богатството от скъпоценни минерали на която съществуват писмени сведения. Къде точно се е намирала, все още остава загадка, която не престава да мъчи умовете на учените. Мините на цар Соломон, Навуходоносор22 от Вавилон, Савската царица23, чиято прочута земя днес е само библейски спомен. Легендарното богатство на вековете все още лежи скрито под пясъците на Близкия Изток.
— Е, ще го открием, и какво? Каква е причината находища от скъпоценни метали и минерали, които принадлежат на други страни, да представляват интерес за нашето правителство?
20
Понт — древна страна в североизточната част на Мала Азия. На север опирала до Черно море, а на изток стигала до Колхида. Превърната от Дарий I в персийска сатрапия. По-късно съставлявала част от империята на Александър Велики. След смъртта му нейният владетел се обявил за цар под името Митридат II. След смъртта на Митридат VII римският сенат я поделил между четирима владетели. Впоследствие попаднала под владичеството на Византия и Турция. — Б.пр.
21
Офир — древна страна край брега на Червено море, където ходели корабите на цар Соломон и на финикийския цар Хирам, за да търсят злато, слонова кост, скъпоценни камъни и др. — Б.пр.
22
Навуходоносор II Велики — цар на Халдея от 605 до 562 година преди Новата ера. През 597 година унищожил юдейското царство и отвел голям брой евреи в пленничество. Завладял земи в Арабия. Заградил Вавилон с грамадни стени, издигнал нови храмове и почистил каналите на големия престолен град. — Б.пр.
23
Сава — древен град в Арабия (дн. Йемен). Славел се с произвежданите в него благоуханни масла. Бил столица на Савското царство. Савската царица — владетелка на град в Арабия, която привлечена от славата на Давидовия син, цар Соломон, като мъдър господар, отишла на посещение при него в Израел, за да му изкаже почитта си. След като си разменили взаимно дарове, тя се върнала в земята си. Според едни, тя се казвала Македа, според други — Балкис. — Б.пр.