— Сигурно всички се чудите защо свиках тази извънредна среща — заяви Язид, — така че няма да губя време. Аллах ме дари с план как да се избавим от президента Хасан и неговата сбирщина от покварени крадци с един-единствен майсторски удар. А сега, моля, седнете и довършете кафето си.
Той приближи една от стените и натисна някакъв превключвател. Към пода бавно се спусна голяма цветна карта. Амар веднага разбра, че това е стандартна египетска училищна карта на Южна Америка. На нея с червено беше ограден увеличен план на уругвайския крайбрежен град Пунта дел Есте. Към долната половина на картата беше прикрепена с лепенка уголемена снимка на луксозен туристически кораб.
Мъжете, които стояха изправени около масата с безизразни лица, отново седнаха. Интересът им беше възбуден. То търпеливо очакваха да чуят откровението, с което Аллах беше дарил техния религиозен водач.
Единствен Амар трябваше да прикрие своя скептицизъм. Той беше твърде голям реалист, за да вярва в набожни измислици.
— След шест дни — започна Язид — в уругвайския курортен град Пунта дел Есте, там, където преди време се проведе съвещанието на Междуамериканския икономически и социален съвет, на което бе обявено създаването на Съюза за напредък, ще се открие среща на високо равнище, наложена от световната финансова криза. Всички страни длъжници, с изключение на Египет, обединиха усилията си, за да отхвърлят и откажат изплащането на чуждестранните си дългове. Това ще доведе до фалита на стотици банки в Съединените щати и Европа. Западните банкери и техните финансови експерти на национално ниво настояват за провеждането на непрекъснати разговори, в отчаян опит да предотвратят предстоящата икономическа катастрофа. Нашият проимпериалистически настроен президент блюдолизец е единственият, който все още протака. Предвидено е Хасан да присъства на тези разговори, за да се опита да саботира усилията на нашите братя мохамедани и на приятелите ни от страните от Третия свят, като изпроси още заеми от западните лихвари, за да заздрави своята все по-отслабваща власт над Египет. Но ние не ще позволим това да се случи. Бис миллах24, ние ще се възползваме от този момент, за да съставим истинско ислямско правителство за нашия народ.
— Казвам да убием тиранина и толкоз! — рязко отсече Халид Фавзи. Той беше млад, дързък и нетактичен. Припряността му вече беше довела до един несполучлив заговор на студентите революционери от неговото движение, който беше струвал тридесет човешки живота. Тъмните му очи се стрелкаха напред-назад около масата. — Една добре насочена ракета „земя-въздух“, докато самолетът на Хасан излита за Уругвай и завинаги ще се избавим от този продажен режим.
— И ще отворим вратата за министъра на отбраната Абу Хамид, който ще се обяви за диктатор, преди да сме подготвени — довърши Муса Мохейдин. Прочутият египетски писател беше шестдесет и пет годишен. Той беше остроумен и изтънчен човек с дар слово, а обноските му бяха спокойни и изискани. Мохейдин беше единственият от присъстващите на масата, към когото Амар изпитваше истинско уважение.
Язид се обърна към Башир.
— Можем ли да смятаме, че тази прогноза е вярна, полковник?
Башир кимна. Суетен и повърхностен човек, той побърза да покаже обширните си познания във военните дела.
— Муса е прав. Абу Хамид се опитва да те мами с обещанията си за подкрепа под претекст, че очаква ти да получиш мандат от народа. Това е просто тактика за печелене на време. Хамид е амбициозен. Той разчита на възможността да използва армията, за да се провъзгласи за президент.
— Абсолютно вярно — каза Фавзи. — Един от приближените му адютанти е член на нашето движение. Той успя да разкрие, че Хамид възнамерява да се обяви за президент и да затвърди позицията си, като се ожени за Хала Камил, заради нейната популярност сред народа.
Язид се усмихна.
— Той строи пясъчен замък. Хала Камил не ще може да присъства на венчалната церемония.
— Сигурно ли е това? — попита Амар.
— Да — уверено отвърна Язид. — Аллах повели тя да не дочака изгрева на слънцето утре.
— Моля те, Ахмад, сподели с нас божието откровение — помоли Ал-Хаким. За разлика от останалите мургави мъже около него, Ал-Хаким имаше лице на човек, прекарал половината от живота си в тъмница. Бледата му кожа изглеждаше почти прозрачна. Ала в очите му, уголемени от дебелите диоптрични стъкла на очилата, се четеше непоколебима решителност.