Никой не обърна внимание на войнствено настроения фанатик, който беше известен със своята изключителна нетърпимост към евреите и християните.
— Не разбираш ли, Ахмад — опита се да изтъкне Башир, — мерките за сигурност в Пунта дел Есте ще бъдат железни. Наоколо ще гъмжи от уругвайски патрулни катери. Всеки кораб, на който са настанени високопоставени официални лица, ще бъде строго охраняван. Ти говориш за самоубийствено нападение на армия от командоси. Това просто не може да стане.
— Ще получим помощ от източник, който трябва да остане в тайна — каза Язид. Той се обърна и изпитателно изгледа Амар. — Ти, Сюлейман — ти си нашият специалист по подривни операции. Възможно ли е, ако група от най-добрите ни бойци се промъкне незабелязано на борда на „Лейди Фламбъро“, корабът да бъде превзет и удържан, докато ние провъзгласим република в името на исляма?
— Да — отвърна Амар, без да сваля очи от снимката на туристическия кораб. Гласът беше тих, но в него се долавяше пълна увереност. — Шест дни едва ли ще бъдат напълно достатъчни, но корабът може да бъде завзет с десет опитни бойци и пет опитни моряци, без да се пролее и капка кръв, при положение, че изненадата е на наша страна.
Очите на Язид блестяха.
— Е, знаех си аз, че мога да разчитам на теб.
— Невъзможно — изрева Башир. — В никакъв случай не можеш да вкараш толкова хора в Уругвай, без да предизвикаш съмнение. И дори ако по някакво чудо успееш да превземеш кораба и да плениш екипажа, знай, че в разстояние на двадесет и четири часа всички специални щурмови отряди на Запада ще връхлетят върху теб. Заплахите, че ще избиеш заложниците, няма да ги спрат. Ще имаш късмет, ако успееш да удържиш дори и няколко часа.
— Мога да завзема и задържа „Лейди Фламбъро“ в продължение на две седмици.
Башир поклати глава.
— Ти живееш в някакъв измислен свят.
— Как би могло да стане това? — попита Мохейдин. — Ще ми бъде любопитно да науча как смяташ да надхитриш цяла армия от отлично обучени сили за сигурност от цял свят без нито един изстрел.
— Нямам намерение да се сражавам.
— Това са глупости — възмутено заяви Язид.
— В никакъв случай — каза Амар. — Цялата работа е в това да знаеш как да го направиш.
— Как да го направиш?
— Точно така — усмихна се снизходително Амар. — Разбираш ли, имам намерение да направя така, че „Лейди Фламбъро“, нейният екипаж и пътниците да изчезнат.
25
— Моето посещение е съвсем неофициално — обясняваше Джулиъс Шилър на Хала Камил, докато влизаха във всекидневната на зимната вила на сенатора Пит. Груби дървени греди служеха за укрепване и украса на тавана й. — Наредил съм на моите помощници, които ме заместват, да казват, че съм заминал да ловя риба в Кий Уест.
— Разбирам — каза Хала. — Благодарна съм, че ще имам възможност да поговоря и с някой друг, освен с готвача и охраната от Секретните служби.
Тя го посрещна облечена модно, с исландска жилетка от кафява вълна и панталони в подходящ цвят. Стори му се още по-младолика, отколкото Шилър си я спомняше.
Той изглеждаше нелепо в зимния курорт с деловия си костюм, излъскани обувки тип „щиблет“25 и дипломатическото куфарче, което носеше.
— Мога ли да помогна с нещо, за да направя по-поносимо поставянето ти под охрана?
— Не, благодаря ти. Нищо не може да облекчи чувството на безсилие, породено от бездействието, когато имам да върша толкова много неща.
— Още няколко дни и всичко ще свърши — опита се да я успокои Шилър.
— Изобщо не очаквах да те видя тук, Джулиъс.
— Натъкнахме се на нещо, което засяга Египет. Нашият президент счете, че ще бъде разумно да се посъветва с теб по повод едно неотдавнашно събитие.
Хала подви крака под себе си и отпи от чая.
— Трябва ли да се чувствам поласкана?
— Да приемем, че той ще ти бъде признателен за съдействието.
— Във връзка с какво?
Шилър отвори дипломатическото куфарче, подаде на Хала подвързана папка и се отпусна в креслото с чашата си чай в ръка. Той забеляза как нежните черти на ангелското й лице се изопнаха, когато започна да осъзнава значението на това, което четеше. Най-после тя довърши последната страница, затвори папката и впери пронизителен поглед в Шилър.
— Това известно ли е на обществеността?