— Разбирам вашето увлечение — каза Лили.
Ротбърг й се усмихна.
— Би трябвало, след като самата вие сте археолог.
Той стана и подреди с ръжен дървата в камината. Доволен, че цепениците горят равномерно, Ротбърг отново седна и продължи:
— Да, библиотеката е била не само великолепен паметник на науката, а и най-голямото чудо на древния свят. В нея са били събрани знанията на цели цивилизации. — Той говореше така, сякаш почти бе изпаднал в транс и във въображението му витаеха сенки от миналото. — Великото изкуство и литература на гърците, египтяните, римляните, свещените писания на евреите, мъдростта и знанията на най-даровитите мъже, живели някога на този свят, прекрасните творби на философи, музика с невероятна красота, най-прочутите произведения на древността, шедьоври на медицината и науката. Тя е представлявала най-ценното хранилище на материали и знания, събирани някога в древността.
— А дали е била достъпна за обикновените хора? — попита Джордино.
— Е, не и за просяците от улицата, разбира се — отвърна Ротбърг. — Но тя е била предоставена на разположение най-вече на изследователи и учени, за да извършват проучвания, съставят каталози, превеждат и редактират, както и за да публикуват своите открития. Разбирате ли, библиотеката и нейният музей, който се е намирал в съседство, са били много повече от обикновени хранилища. В техните зали се е зародила истинската наука, творена от ерудиция, поставена в служба на съзиданието. Библиотеката се превърнала в първата библиотека еталон, според днешните ни представи, в която книгите са били систематизирани и описани в каталози. Всъщност, комплексът е бил известен като „Домът на музите“.
Ротбърг замълча и погледна към чашите на своите гости.
— Виждам, че си готов за още малко вино, Ал.
Джордино се усмихна.
— Щом ме черпят, никога не отказвам.
— Лили, Дърк?
— Моето стои почти недокоснато.
Пит поклати глава.
— Това ми е достатъчно.
Ротбърг напълни отново чашата на Джордино, а после наля и в своята, преди да продължи.
— Империите и нациите от по-ново време са безкрайно задължени на Александрийската библиотека. Малко са институциите за знания, които са дали толкова много на света. Плиний26, именит римлянин, живял през първи век от Новата ера, съставил и написал първата в света енциклопедия. Аристофан27, който оглавявал библиотеката двеста години преди Христа, бил създателят на речника. Калимах28, известен писател и тънък познавач на гръцката трагедия, съставил първия справочник „Кой кой е“. Великият математик Евклид29 написал първия известен учебник по геометрия. Дионисий организирал граматиката в стройна система и публикувал „Изкуството на граматиката“, което се превърнало в образец за всички езици, на които някога се е говорило или писало. Тези хора, както и хиляди други, са се трудили и стигали до своите епохални достижения, докато са работили в библиотеката.
— Вие описвате истински университет — каза Пит.
— Заедно, библиотеката и музеят са били считани за университета на елинския свят. В огромните здания от бял мрамор са се помещавали картинни галерии, зали със скулптури, амфитеатрални аудитории за изнасяне на поетически рецитали и лекции по всякакви предмети, като се почне от астрономията и се стигне до геологията. Имало е и общи спални помещения, голяма трапезария, сводести галерии за размисъл, парк с животни и ботаническа градина. В огромните зали са били събрани различни по характер ръкописи и книги. Стотици хиляди от тях са били написани на ръка върху папирус или пергамент, а после навити на свитъци и поставени в бронзови цилиндри.
— Каква е разликата между двете? — попита Джордино.
— Папирусът е тропическо растение. От стеблото му египтяните са правили материал, подобен на хартия. Пергаментът, известен още като велен, бил произвеждан от кожите на животни, най-вече млади телета, ярета или агнета.
— Възможно ли е те да са оцелели през вековете? — попита Пит.
— Пергаментът би трябвало да се запази по-дълго от папируса — отвърна Ротбърг. После погледна към Пит. — Състоянието им след хиляда и шестстотин години ще зависи от това, къде са съхранявани. Дори и след три хиляди години папирусите от египетските гробници са все още четливи.
26
Плиний Стари (Кай Секунд) — римски естественик (23 — 79 година от Новата ера). Автор на „Естествена история“ в 37 книги, която представлява един вид енциклопедия, ценна за историята на науката в древно време. При изригването на Везувий (79 г.) командвал флота, с която се притекъл на помощ на жителите на Херкулан и Помпей, но сам загинал от отровните изпарения на вулкана. — Б.пр.
27
Аристофан Византийски — знаменит гръцки граматик, живял през трети век преди Новата ера. Управлявал Александрийската библиотека. Оставил многобройни трудове по граматика, лексикография, библиография и пр. — Б.пр.
28
Калимах — александрийски граматик и поет (трети век преди Новата ера). Един от директорите на прочутата Александрийска библиотека. Написал около 800 съчинения, от които до нас са достигнали само няколко стихотворения. — Б.пр.
29
Евклид — велик древногръцки геометър, живял в III век преди Новата ера. Преподавал в Александрия по време на царуването на Плиний 1. Автор на труда „Начала“, който представлява основата на геометрията. — Б.пр.