Пит се беше събудил сутринта, решен да упорства. Той не виждаше причина да се пързаля с наети ски, когато неговите собствени „Олин-921“, американско производство, се намираха в един килер само на три мили по пътя от хотела. Освен това, прецени той, можеше да отиде с колата до семейната вила, да се екипира и да седне в седалковия лифт за половината от времето, необходимо да чака ред, за да наеме екип от някой магазин.
Пит отхвърли с пренебрежение немотивираното предупреждение на баща си да не припарва до вилата. Той си мислеше, че това е поредното преиграване на бюрокрацията. Сенаторът би произвел същото впечатление и върху Хълк Хоган30, ако кажеше на бореца да подложи и другата си страна на съперник, който го е сритал в слабините.
— Кой изстрелва фойерверки толкова рано сутринта? — зачуди се на глас Лили.
— Не са фойерверки — каза Пит, заслушан в острия пукот от стрелба на автоматично оръжие и силния гръм от експлозии на гранати, който отекваше из планинските склонове, обграждащи долината. — Звучи като престрелка на пехотинци.
— Идва отгоре, някъде в гората — посочи с ръка Лили, — в дясно от пътя.
Пръчиците около засмените очи на Пит се изпънаха. Той увеличи скоростта на „Корда“ и почука по преградния прозорец. Джордино се събуди и свали стъклото, което го отделяше от тях.
— Събуди ме точно когато оргията започваше — каза той между две прозевки.
— Я слушай — нареди му Пит.
Джордино примигна от студения въздух, нахлул в купето за пътници. Той сложи ръце зад ушите си, за да чува по-добре. По лицето му бавно се изписа недоумение.
— Да не би руснаците да са извършили десант?
— Вижте! — възбудено възкликна Лили. — Горски пожар.
Джордино погледна бързо към черния пушек, който внезапно се изви на талази над върховете на дърветата, тласкан от огнени кълба.
— Обхванал е твърде малка площ — заяви той. — Бих казал, че гори някаква постройка, вероятно къща или малък жилищен блок.
Пит знаеше, че Джордино е прав. Той изруга и удари с ръка по волана. Цялото му същество беше обхванато от болезнено предчувствие, че точно тяхната семейна вила подклажда разрастващата се гъба от пламъци и дим.
— Няма смисъл да спираме и сами да се навираме между шамарите — каза той. — На минаване оттам ще хвърлим поглед да видим какво става. Ал, ела отпред. Лили, седни отзад и дръж главата си наведена. Не искам да пострадаш.
— Ами аз? — възнегодува, макар и примирено Джордино. — Не заслужавам ли малко загриженост? Посочи ми поне една основателна причина, поради която трябва да седна до теб, изложен на куршумите.
— Да пазиш своя шофьор, на който можеш винаги да разчиташ, от опасности, злини и престъпни типове.
— Това не е достатъчно основателна причина.
Пит опита да подходи по друг начин.
— Разбира се, и заради онези петдесет долара, които взех на заем от теб в Панама и все още не съм ти върнал.
— Плюс лихвите.
— Плюс лихвите — повтори Пит.
— Какво ли не бих направил, за да запазя скромните си авоари. — Изпълненото с досада огорчение на Джордино прозвуча почти искрено, докато той се промушваше през спуснатото стъкло на преградния прозорец, за да смени мястото си с Лили.
Малко по-нататък по шосето, на около половин километър преди отклонението към вилата, бяха започнали да спират коли. Хората слизаха и се привеждаха зад тях, загледани във виещия се към небето пушек и заслушани в пукотевицата от автоматично оръжие. Странно, помисли си Пит, че пълномощниците на шерифа все още не се бяха появили. В този момент той видя надупчената от куршуми патрулна кола, която препречваше пътя към вилата.
Той беше вперил поглед надясно към огнената стихия, когато с крайчеца на окото си зърна някаква фигура, която тичаше по пътя и щеше неминуемо да се блъсне в „Корда“.
Пит натисна рязко спирачката и силно завъртя волана на дясно. Кордът зави на деветдесет градуса и занесе в широка дъга. Високите тесни гуми изскърцаха от триенето на грайферите по пътната настилка. Автомобилът спря напреко на пътя и препречи двете платна на шосето, само на метър от закованата на място жена.
Сърцето на Пит биеше силно. Той въздъхна дълбоко и погледна към жената, която насмалко щеше да премаже като някоя буболечка. Видя как изразът на уплаха и изненада в очите й бавно отстъпи място на смайване.