— Точно така. — Ийми седна в края на койката. — И това е донякъде разбираемо. Научните постижения на Аптор останали тайна за тях и нищо чудно, че наистина им изглеждало така.
Гео се облегна.
— Същото нещо… можеше да се случи и с мен. Ако всичко беше същото.
Гео затвори очи. Снейк дойде и се качи на горната койка. Когато Гео заспа, чу разказа му за Урс, за последните му мисли и за неща, които с изненада откри, че знае за омразата, голямата омраза, и за голямата любов.
Ярка слънчева светлина го посрещна сутринта, когато излезе на палубата. Той премигна, после я видя, кръстосала крака върху брезентовото покривало на една спасителна лодка.
— Здрасти, ей ти, там горе — извика той.
— Здрасти, ей ти, там долу. Как си?
Гео сви рамене.
Арго спусна крака през планшира и с книжната торба в ръка скочи на палубата. После изтича до него и го затегли с усмивка:
— Ела с мен. Искам да ти покажа нещо.
— Добре.
— Обзалагам се, че умираш от нетърпение да се върнеш в университета — каза тя. — С Ийми можете да се запишете в една и съща група сега, когато вече се познавате.
— Може — отвърна Гео.
— Ей, да не са ти потънали гемиите! — Тя закачливо свъси вежди като него и тръсна глава. Червени кичури коса паднаха над очите й.
— Надявам се, че Иймй и аз ще попаднем в една и съща група — каза Гео.
— А, това е нещо друго. — Внезапно тя стана сериозна. — Тревожиш се за ръката си, нали? Но защо?
Гео отново сви рамене.
— Не се чувствувам цял. И май наистина не съм.
— Не ставай глупав — каза Арго. — Освен това, Снейк може би ще ти подари една от своите. Как стои въпросът с медицината на Лептар?
— Не мисля, че е чак толкова напреднала.
— На Аптор могат да присаждат крайници. По много интересен начин се справихме с проблема за антителата. Ние…
— Но това е на Аптор — прекъсна я Гео. — А ние пътуваме към истинския свят.
— Може би ще успея да докарам някой лекар от храма. — Тя повдигна рамене. — А може и да не успея.
— Звучи утешително — отбеляза Гео.
Когато стигнаха до кърмата на кораба, Арго извади устройството от книжната торба.
— Бях го скрила под туниката си. Надявам се, че през нощта е изсъхнало.
— Това ли е твоят мотор?
— Ъхъ.
Тя го постави върху нисък сандък до задната стена на каютата.
— Но как ще го задвижиш? Откъде ще вземеш електричество?
— Все нещо ще измислим — увери го тя. После бръкна зад сандъка и извади някакви стъкла и жици. — Взех лупите от мама — обясни тя. — Много е добра, наистина. Казва, че мога да си направя моя собствена лаборатория. А пък аз й рекох, че ще я оставя да се занимава с разните му там политики, което, като си помислиш, съвсем не е лоша идея. Нали? — Тя се приведе над уреда. — Тези лупи фокусират слънчевите лъчи — какъв хубав ден! — върху термодвойката. Взех още парчета метал от корабния ковач. Много е мил. Ей, от време на време отсега нататък ще сравняваме стихотворенията си. Знам, че ще напишеш цяла поема за всичко. Аз също. Я го свържи ей там!
Тя съедини две двойки жици и нагласи лупите; краищата на термодвойката засветиха под стъклото. Котвата мръдна около оста си.
Гео вдигна глава и видя Снейк и Ийми, които се бяха облегнали на парапета върху покрива на каютата.
— Ей, вие! — извика Арго. — Правите сянка!
Те се разсмяха и се отдръпнаха.
Четките изсъскаха по въртящите се пръстени. Намотката се завъртя толкова бързо, че заприлича на мъглисто облаче с червеникав цвят.
— Вижте, работи! — тя се изправи и гордо сложи ръце на кръста. — Работи!