— Дотук звучи много добре — отбеляза Гома. — Продължавай.
— Сутринта на определения ден ще поведеш основните си сили срещу Набо. Ако разгънете достатъчно строя и вдигате голям шум, Набо ще повярва, че сте в пълен състав. Когато стигнете пред града, ще се съберете и ще сгъстите редиците си. — Той направи няколко чертички пред кравешкия череп. — Зад гърба ви ще се появят вражеските войници, бягащи от лагерите. Можете да останете по местата си, но предлагам да се обърнете кръгом и да се отдалечите от града, за да объркате Набо. Бегълците ще се окажат затиснати между два огъня. — Конан коленичи в прахта и плясна с ръце, от което се разхвърчаха камъчета и клонки и се вдигна облак прах. Кимериецът се изправи. — След това, подсилени от останалата част на армията си, се обръщате отново кръгом и заставате пред града. Ако правилно съм обмислил всичко, в този момент силите ви ще бъдат почти равни. Може би дори ще имате известно превъзходство. Освен това твоите хора са окуражени от лесната победа, докато воините със сини пера ще се замислят на чия страна да застанат.
Вождовете внимателно изслушаха Конан. Някои бяха ентусиазирани, други явно изпитваха съмнения, но никой не се изказа нито за, нито против. Всички гледаха своя крал, комуто се падаше отговорността да вземе решение.
— Планът е добър и смятам да го използвам — каза накрая Гома. — Но ще внеса една промяна: аз лично ще поведа отряда, който трябва да помете долината.
Кимериецът се намръщи:
— Това не е разумно. Кралят не бива да поема толкова голям риск за живота си.
— Може би е така на север, приятелю, но не и тука. Войните ми ще очакват да направя това.
— Твоя воля — отстъпи Конан. — Кога ще нападнеш?
— С чакане нищо няма да спечелим — реши Гома. — По-малкия отряд тръгва днес на свечеряване.
— Ти си човек на бързите действия — одобри решението му Конан. — Аз какво ще правя?
Бунтовническият крал се ухили:
— Ще дойдеш ли с мене? Като стари бойни хрътки ще покажем на младите воини как се воюва.
— С тебе съм!
— Чудесно. Задръж копието, ще ти трябва. Имам и още нещо за тебе.
Той извика през рамо и от колибата му излезе една жена, която носеше нещо. Кралят го взе от ръцете й и го подаде на кимериеца. Конан го огледа внимателно. В ръцете си държеше меден кръг, от който стърчаха три лъскави, черни щраусови пера.
— Това показва, че си един от доверените придворни на краля — поясни Гома. — Докато го носиш, всички воини ще ти правят път.
Конан нагласи перата според вкуса си.
— Утре ще е добър ден да наквасим копията си — извика той.
Гома преведе думите му и те предизвикаха мощните, кръвожадни викове на групата воини.
Шестнадесета глава
Кръвопролитие в долината
Залезът обагри долината в алено и воините от летящия отряд започнаха да се събират. Гома бе избрал за предстоящата задача воините с червени пера. Там имаше най-много млади воини, нетърпеливи да спечелят слава и достатъчно издържливи да изпълнят трудната задача. Кралят нареди да почиват през целия ден, което не беше лесно за младите воини, като се има предвид, че за мнозина това сражение щеше да бъде първо.
Нямаше да носят със себе си нищо освен оръжието, защото им предстоеше да вървят и да се бият.
Когато на небето заблестяха първите звезди, Гома издаде последните си заповеди, които преведоха и на Конан:
— Докато вървим, ще пазите пълна тишина. Ако на някого се случи нещо лошо — например ако го ухапе змия, той трябва да страда и да умре безмълвно.
Нарежданията бяха изречени и изслушани с еднаква мрачна решителност.
— Време е — рече накрая Гома. — Да потегляме!
Конан беше готов. Бяха му дали препаска от леопардова кожа и превръзки от дълга маймунска козина. Като се прибавят и новите пера, от останалите бойци го отличаваха единствено външността му на чужденец и дългото копие. Не носеше щит, защото знаеше, че ако му потрябва, ще вземе от някой убит враг.
Дългата редица воини с червени пера тръгна през събралото се множество. Спазвайки заповедта на краля, тълпата окуражаваше воините само с приглушено животинско ръмжене, което обаче беше по-войнствено и от най-бурните приветствия.