Гома изтласка Набо към ръба на платформата. Върху лицето на узурпатора първо се изписа гняв, след това тревога и накрая просто ужас. Той почна да върти очи и от изкривената му уста потече слюнка. С един последен напън Гома го натисна с лявата си ръка и изви десницата му. Въпреки бясното биене на барабаните ясно се чу как ръката на Набо изтрещя, всички видяха как тя се огъна и как копието на самозванеца се заби в собственото му тяло.
Гома пусна противника си и се дръпна назад. Набо се опитваше да се задържи на крака, целият се гърчеше в агония. С вик на тържествуваща ярост, Гома взе отново брадвата си, размаха я мощно, после я стовари с всичка сила и разцепи главата на Набо, размаза челюстта и врата му, разсече гърдите и спря точно над кръста му. Високият труп се поколеба за миг, после рухна върху платформата, разпръсквайки около себе си кръв и вътрешности.
Гома вдигна високо окървавеното си оръжие. Тълпата започна да крещи радостно, забравила всички ужаси от последните часове. Всички военачалници се хвърлиха ничком в краката на победителя и заудряха чела в земята, за да засвидетелстват своята покорност.
Долината се сдоби с нов крал.
Седемнадесета глава
Съкровището на Питон
— Кром да го убие! — изруга Конан. Беше претърсил цялата кула, но никъде не беше видял спътниците си. — Къде ги е затворил?
Отвън Гома все още приемаше приветствията на подчинените си. Като проклинаше нетърпеливо, кимериецът изтича през задната врата и се озова на някаква тераса над езерото. Върху повърхността му в далечината забеляза някакъв малък предмет. Зорките му очи различиха рибарска лодка. Не му трябваха кой знае какви усилия да се досети кой е вътре. Тя се беше насочила право към крепостта на отсрещния бряг. Огледа се и забеляза, че в бързината на бягството стигиецът не се е сетил да унищожи останалите лодки.
Изтича обратно в кулата, където завари пълна суматоха. Гома беше влязъл заедно с екзалтирана тълпа кланящи се пред него поданици. Жени му носеха чисти дрехи и кани с вода. Докато разговаряше с военноначалниците си, прислужниците отмиха от новия си господар потта и кръвта. При приближаването на Конан Гома вдигна глава и се усмихна:
— Хубав двубой, нали, приятелю?
— Да, така е — потвърди кимериецът.
— Разказаха ми как си убил палача — аз нямаше как да видя това. Точно такава подла постъпка очаквах от Набо и затова исках да си близо до мене. Благодарен съм ти. Кажи каква награда искаш.
— Няма време за това. Стигиецът е избягал и в момента плава по езерото към крепостта и към съкровището. Води и спътниците ми.
Гома не се развълнува особено от новината:
— По-късно ще пратя хора да ги приберат. Сега се отпусни и се наслаждавай на победата.
— Ще се отпусна, когато всичко свърши — възрази Конан. — Агла също е с тях. Кой знае каква пакост е замислила дъртата му вещица.
Гома се намръщи.
— Агла! Исках смъртта й почти толкова, колкото и на Набо. Да, прав си, трябва да сторим нещо по този въпрос.
— Кой пази крепостта в момента? — попита кимериецът.
— Всички воини над четиринайсет години дойдоха с мене да се бият. Там оставихме само жените, децата и старците, а повечето от тях сигурно са тръгнали вече насам. Предполагам, че крепостта е изоставена. А тук има дела, с които трябва да се занимая.
— Дай ми тогава няколко силни гребци и аз ще тръгна след тях.
— Добре.
Гома каза нещо на воините си и двайсетина млади воини скочиха напред. Конан си избра шестима и се обърна към Кафи:
— Ела с мене. Може да ми потрябват знанията ти.
— В езерото ли? — попита преводачът със свито сърце.
— Да. Чудовището се появява само през нощта, нали? Иначе кога би било възможно да се лови риба в езерото?
Конан даде нареждания на шестимата бойци.
— Пожелавам ти успешен лов, Конан — каза новият крал. — Донеси ми грозната глава на Агла и ще те възнаградя още по-богато.
Конан изтича навън и се спусна към езерото по дългата каменна стълба. До вълнолома имаше десетина големи рибарски лодки, а наблизо бяха проснати да се сушат мрежите им. Конан посочи една, която му се стори най-здрава, воините я избутаха към водата, после сами се качиха вътре и хванаха греблата. Конан и Кафи ги последваха. Греблата запориха повърхността и лодката се устреми към средата на езерото.
Въпреки увереността, с която преди бе успокоявал преводача, Конан почувства как по гърба му пробягват тръпки, когато се озова сред водната повърхност. Беше тук за втори път. През деня или през нощта, мястото си оставаше злокобно, а и нещото беше някъде там, долу. Само нуждата да бърза караше Конан да влезе отново във владенията на съществото с тази крехка рибарска лодка. Реши да измие меча си във водата, но в последния момент се спря. Не можеше да е сигурен, че миризмата на кръв нямаше да привлече божеството.