Улфило нанесе един мощен удар, който щеше да разцепи черепа на Конан, ако той не го беше спрял в последния момент със собствения си меч. С мощно извъртане на китката си той приклещи оръжието на аквилонеца. Няколко мига двамата мъже стояха неподвижни в премерване на силите си, после Конан с рязко дърпане изтръгна оръжието от ръката на Улфило и го хвърли настрани. С рязък и мощен ответен удар кимериецът разцепи гърдите на Улфило.
Сетмий каза нещо и двамата стигийци извадиха оръжията си. Те се втурнаха с ръмжене към Конан, насочили остриетата на оръжията си към гърба му. Кафи изкрещя предупредително, кимериецът се завъртя и освободи меча си от трупа на Улфило точно навреме, за да отблъсне нападението на Хопшеф. Четиримата млади воини нападнаха с викове.
В последвалата дива суматоха не се знаеше кой с кого се бие. Свистяха и проблясваха копия и мечове. Миризма на кръв изпълни задушния въздух. Кимериецът разсече Хопшеф на две и се обърна тъкмо навреме, за да види как едно копие прониза Геб в момента, в който изкорми един от воините. В краката му лежеше още един воин, който не беше преценил, че врагът носи ризница. Конан видя как рухват на земята и останалите му бойци. Над тях стоеше Улфреде с окървавено до дръжката оръжие.
— Защо го направи? — попита Конан.
— Просто разчистих от пътя някои евентуални пречки, Конан — отговори ванирецът. Отзад се виждаше Спринголд, проснат в безсъзнание на земята. Още една пречка, която е била премахната.
— Трябваше да се вслушам повече в думите ти, червенобради — рече Конан.
— Точно така, чернокоси. „Когато става дума за съкровище, не трябва никому да вярва!“ Това е от „Поемата за добрия съвет“. Винаги съм изпълнявал нейните поуки.
— Значи ти си подстрекавал моряците срещу мене по време на плаването и през похода към вътрешността!
— Най-после помъдряваш, макар и малко късно.
— И ти си глупав, като останалите! Нима можеш да отнесеш оттук повече от един вързоп? Ако предположим, разбира се, че жрецът ти го даде.
Чак сега се запита къде е Сетмий. Видя го да стои на върха на съкровището, точно зад Малия, сложил ръце на раменете й. Във водата пред тях се появи някакво движение.
— Един вързоп ще стигне, за да подготвя една добре екипирана експедиция, с която да прибера останалото — обясни Улфреде. — Но няма да се наложи да го правя. В момента получовеците на Сетмий идват насам. Крал Набо отказа да ги пусне в града, нито пък им разреши да лагеруват наблизо. Сетмий ги изпрати на близките хълмове. Сега те идват да се присъединят към него и после ще отнесат съкровището.
— Следователно той ще притежава съкровището, а не ти — каза Конан. — Ще накара бумбана да те убият.
— Не мисля така. Видиш ли, за да върне съкровището, ще му трябват два кораба, а кой освен мене би могъл да управлява „Морски тигър“. Там има само неколцина опитни моряци. Трябва му добър моряк, който да го върне на север. Каквито и да са плановете му по отношение на мене… — Улфреде сви рамене. — В морето, приятелю, може да се случат много неща.
Ванирецът се хвърли напред. Мечовете се удариха един в друг и той се засмя в лицето на кимериеца:
— Мисля, че последните приключения трябва много да са те уморили!
Конан наистина беше изтощен. Постоянните боеве бяха надвили дори неговата желязна сила. Ванирецът беше огромен, як мъж и успя да отблъсне Конан назад. Кимериецът успяваше единствено да парира бързите удари на червенобрадия и да отстъпва. Изведнъж забеляза, че стои във вода. Около коленете му езерото сияеше и бълбукаше. Конан усети, че го прорязва ужас.
— Вие, чернокосите, винаги сте били с лош късмет — извика Улфреде, който вече се задъхваше от усилие да поддържа меча си в постоянно движение. Но този беше единственият начин да се предпази от смъртоносното острие на врага.
— А вие, ванирците, винаги сте били народ от предатели! — отвърна Конан. — Не трябваше да вярвам в приятелските ти чувства нито за миг!
Следващият удар на ваниреца едва не разцепи черепа на кимериеца. Успя да отблъсне острието и да се размине само с лека рана.
— Уви, напълно си прав. Сбогом, кимериецо!