— Ще ми кажеш ли какво значи всичко това? — попита Улфреде.
— По-късно — отклони разговора Конан. — Да вдигаме платната и да се махаме оттук.
Улфреде даде заповеди, моряците прибраха веслата и се заеха с фаловете. Конан, нетърпелив да се отдалечи от Хеми, започна да им помага и скоро триъгълните платна се издуха над кораба. „Морски тигър“ пое на юг, към непознатите морски води.
По-късно същия ден от пристанището на Хеми отплава дълъг черен кораб. Щом излезе от залива, той вдигна черни платна и тръгна на юг. На фокмачтата се издигна флаг със златен герб: странен тризъбец на фона на полумесец.
Пета глава
Корсари
„Морски тигър“ не беше сам в опасните води край Черния бряг. Всеки ден в далечината се виждаха платна, но другите кораби не смееха да доближат до него. По тези места корабите се отбягваха един друг. Единственото изключение беше флотата от пет зингарански платнохода, на които численото превъзходство даде достатъчно увереност, за да минат толкова близо до „Морски тигър“, че екипажът дори можа да позяпа бивните, струпани на палубата, балите прекрасни пера и купчините екзотично дърво — всичко това в такова изобилие, че не се побираше в трюма. Гледката говореше красноречиво колко изгодна може да бъде търговията на юг за мъже, които не се страхуват да поемат рискове и са добре подготвени да посрещнат опасностите.
Другите кораби издаваха естеството на товара си с ужасната воня, която вятърът разнасяше на километри. Това бяха роботърговски кораби, чиито трюмове бяха претъпкани със стотици окаяни несретници, затворени при неимоверна мизерия и мръсотия. По-малко от половината щяха да оцелеят след изпитанията на пътуването, след което, окъпани и понахранени, щяха да ги закарат на пазарите за роби и да ги продадат срещу добри пари. Крайбрежните вождове продаваха съседите си толкова евтино, че големите загуби по време на транспортирането бяха приемливи.
„Морски тигър“ напредваше уверено покрай брега. Като се изключи нивото на екипажа, Конан беше доволен от пътуването. Но старите моряци демонстрираха все същите пиратски обноски, а видът на новите моряци бе още по-неблагонадежден. Улфреде ги беше наел по време на престоя на Костенурката. Новодошлите бяха около половин дузина, непрокопсаници с разбойнически вид, отървали въжето като по чудо. Когато Конан се опита да поговори за тях с капитана, ванирецът просто вдигна рамене.
— Трябваше да взема каквото има. Обикновените моряци не искаха да тръгват на толкова рисковано плаване, а и такива рядко стоят без работа на Костенурката. Гледах поне всички да си разбират от работата.
— Ще видим — мрачно каза Конан. Самият той не беше много убеден в моряшките им умения. Ръцете на новодошлите никога не се отделяха от оръжието, което показваше, че боят им приляга повече от всяка корабна работа.
За щастие, времето беше добро за плаване и нямаше много работа за екипажа — вятърът продължаваше да бъде благоприятен и ги носеше все по на юг и по на юг. Още през първите дни обаче съгледвачът забеляза далеч зад тях странен кораб, който не се отказваше да ги следва. Присъствието му тревожеше непрекъснато кимериеца, а особено пък днес мисълта за преследвача му беше по-неприятна от всякога. Сви на тръба ръцете си и извика към наблюдателя на гротмачтата:
— Какво виждаш?
— Същият черен кораб ни следва — отвърна морякът. — Точно на линията на хоризонта. Днес го забелязах три пъти.
— Какво значи това? — попита Улфило. Беше излязъл заедно с другите двама аквилонци на кърмата да глътне малко свеж въздух.
— Не знам, но не ми харесва — отвърна Конан.
— Може да не е опасно — предположи Улфреде. — На Костенурката се разчу, че отиваме в малко посещавани води. Тези приятелчета сигурно са решили, че сме открили богати територии за търговия, и ни преследват, за да разберат къде са.
— И все пак не ми харесва — продължи Конан. — Достатъчно грижи ни предстоят, та още отсега да си имаме неприятности.
— През къде ни предстои да минем? — попита Спринголд.
— Виждаш ли онези острови? — Конан посочи ред сивкави петна в далечината. — Това са Кървавите острови. Всеки, който мине между Кървавите острови и сушата, все едно че минава между два пиратски кораба. Единственото занимание на местните жители е да нападат минаващите кораби.