— Не можем ли да минем от другата страна на островите? — попита Спринголд.
— Водата и ветровете там са много коварни — осведоми го Улфреде. — За да заобиколим островите, трябва да навлезем доста навътре. Съвсем малка промяна на вятъра може да ни издуха навътре в морето, а течението ще ни отнесе още по-далеч. Близо до островите има опасни скали и плитчини. Вярвай ми, да минем между островите и сушата е по-безопасно.
— Тогава трябва да приготвим оръжието си — храбро заяви Улфило.
— Това обаче не решава проблема с преследвача ни — напомни Конан. — Предлагам да почакаме да се стъмни, да се върнем назад и да го вземем на абордаж, преди да разбере какво го е сполетяло.
— Да го вземем на абордаж в открито море без предупреждение? — Улфреде се разсмя гръмко. — Ами че това ще бъде чисто пиратство!
Неколцината моряци, които се мотаеха наоколо и слушаха разговора, се разсмяха заедно с капитана си.
— Нас какво ни е грижа? — попита Конан.
— Не — отвърна Улфреде. — Това е моят кораб, и аз решавам. Целта ни ще бъдат корсарите от кървавите острови. Който и да е зад нас, може да почака.
Капитанът тръгна да провери боеготовността на кораба си и остави Конан да беснее сам. Спринголд се приближи и сложи ръка на рамото на кимериеца.
— Не си доволен, а, приятелю?
— И недоволен, и озадачен — призна си Конан.
— Защо?
— Първо, защото мисля, че е грешка да влизаш в бой с врага отпред, след като отзад те заплашва друг възможен противник. Та това е елементарна тактика! Второ, не познавам ванирец, който да не жадува за бой. Защо този проявява такава неохота да се изправи срещу преследвача си?
— Може и да е прав. В края на краищата той е плавал многократно в тези води. Мисля, че трябва да се доверим на преценката му.
— Дори и да не съм съгласен, нямам особено голям избор — изстена Конан.
— Ела с мене — покани го Спринголд. — С приятелите ми искаме да ти зададем някои въпроси, тъй като подозираме, че съвсем скоро ще влезем в двубой с тези морски разбойници.
Кимериецът го последва до кърмата, където Улфило пробваше с палец острието на големия си меч.
— В случай че ни нападнат — започна Улфило, — какво трябва да очакваме?
— Тези хора не атакуват далеч от родните си острови — отговори Конан. — Придвижват се с големи канута, всяко от което е пълно с множество гребци.
— Как се бият?
— Повечето са копиеносци, макар че някои са въоръжени с големи ножове или с малки мечове. Понякога носят лъкове, но те не са толкова страшни, а и клатенето на канутата ги прави още по-неточни. Пиратите ще се мъчат да се качат на борда и да влязат в ръкопашен бой. Тогава са свирепи и безстрашни. Имат дълги и тесни щитове, но никой не носи броня. Рядко хвърлят копията, по-често намушкват с тях.
— Не изглеждат кой знае колко опасни — каза Улфило.
— Човек, който не се страхува за кожата си, винаги е опасен — напомни му Конан. — Виждал съм някои от тези бойци, преди да умрат, диво да впиват зъби в гърлото на врага, който току-що ги е изкормил. При корабния бой равновесието е най-важното нещо, защото корабът не спира да се люлее под краката ти. Винаги бъди леко приклекнал и не се опитвай да нападаш, когато движението на кораба те кара да губиш равновесие. Така няма да можеш да удариш с всичка сила и ще залитнеш още повече. Защитавай се, докато отново стъпиш здраво на краката си, и чак тогава замахвай.
На Улфило явно не му харесваше, че го учат как да се сражава, но Спринголд слушаше внимателно. Малия беше спокойна както винаги. Предстоящият бой като че по-скоро я радваше.
С приближаването на островите моряците станаха тихи и напрегнати, обичайните шумни песни и грубите шеги престанаха. Очите им не се откъсваха от хоризонта, пръстите им неволно докосваха оръжието, потъркваха верния меч или проверяваха острието на ножа. Минаха покрай първия и втория остров без премеждия. Третият остров беше най-близо до сушата. Докато плаваха през тесния проток, наблюдателят извика високо от гротмачтата:
— Канута! Канута! Черните дяволи ни нападат!
— Откъде? — извика Улфреде и се втурна към перилата.
— Дясно на борд, идват иззад голямата скала при южния нос на острова!
— Колко са? — изрева Конан.
— Виждам три, но май вече се задава още едно!
Улфило се появи на палубата, закопчавайки желязната си броня.