— По-чиста е, отколкото последния път, когато я видях — рече Конан. — Беше по друго време на годината и нивото й бе по-ниско. Сега ще става за пиене с по-малко прецеждане.
— Надявам се, Конан — заяви морякът на руля. — Водата в бъчвите намалява.
Щом килът докосна сушата, мъжете скочиха и изтеглиха лодката на пясъка. Извадиха сандъците. Конан огледа изхвърлените на брега водорасли и посочи едно подходящо място.
— Занесете всичко над линията на прилива! — нареди той.
Мъжете се подчиниха, след това разстлаха одеала и отвориха сандъците. Скоро на брега бяха изложени мостри от донесените стоки: многоцветни мъниста, медна и месингова тел, железни слитъци, ножове, мачете, звънци, огледала, топове пъстри платове.
— А сега? — попита Спринголд.
— Сега ще чакаме — отвърна Конан.
— Аз бих искал да поразгледам малко. — Ученият гледаше алчно към джунглата.
— Но не преди да разберем що за хора са местните жители — възрази Конан.
Мъжете нервно чакаха нещо да се случи. Не смееха да отделят ръце от оръжието. Само Конан стоеше спокойно, неподвижен като статуя.
Не се наложи да чакат дълго. Между дърветата нещо мръдна. Моряците се стреснаха.
— Митра! — възкликна Спринголд, когато сякаш от нищото изникнаха стотина бойци. — Тия откъде се взеха?
— Там си бяха през цялото време — отговори Конан. — Видях неколцина още като акостирахме. Подобно на пиктите, те майсторски използват сенките и умеят да стоят напълно неподвижни. За човек, който не е учен да се оправя в гората, са наистина невидими.
Където по-рано имаше само зеленина, сега се бяха наредили воини с копия и дълги щитове. Бяха по-различни от островните пирати — набити, мускулести, средно високи мъже, с много тъмна кожа и с обръснати глави. Телата им бяха боядисани на зелени и кафяви ивици — явно за да се сливат с дърветата. Иззад щитовете подозрително проблясваха очите им.
— Пиши ни мъртви! — изпъшка един от моряците.
— Тишина! — заповяда Конан. — Просто са любопитни. Ако тук наскоро бяха идвали роботърговци, щяха да се нахвърлят върху нас с викове и да мятат копията си. Нека никой не вади оръжие и току-виж ни се разминало.
Редицата воини спря на около десет крачки от моряците. Отпред излязоха само неколцина. Бяха по-възрастни, с много белези и с много накити — очевидно бяха вождове или важни членове на племето. Без да обръщат внимание на белите хора, те се приближиха към одеалата, взеха да сочат разни предмети и тихо да си говорят. Конан разгледа останалите посрещачи.
Видът им беше наистина свиреп, но като че засега нямаха намерение да нападат. Знаеше, че преди атака хората от това племе изпадат в транс, въртят диво очи и се зъбят заплашително. Но пък не личеше и да ги е страх особено. Това подсказваше, че в гората има още много техни другари и че те само разузнават. Ако питаха Конан, това изобщо не беше лош знак. Щом аборигените не се страхуват и не са агресивни, ще могат да търгуват с тях и после спокойно ще поемат отново към целта си.
— Кой от вас говори езика на търговците? — попита Конан на кушитски, който се използваше по целия Черен бряг при разменната търговия.
— Аз — отвърна мъжът, който имаше нарисувани около очите си бели кръгове. — Аз съм Ашко, вожд на Борана от Зелената река. — Наистина ли сте дошли да търгувате, а не да крадете или да пленявате роби?
— Стоката е пред очите ти — отвърна Конан. — На кораба има още много. Ако искате да търгуваме и обещаете мир, ще я донесем тук.
— Какво искате да купите?
— Знаеш какво търсят хората на север — слонова кост, перушина, злато, ако имате, скъпи кожи, скъпоценни камъни.
— Ами роби? — попита Ашко. — Имаме много пленници за продан.
— Този път не искаме.
— Добре — ухили се Ашко и разкри изпилените си зъби. — Имате думата ми. Ще търгуваме мирно, стига и вие да се държите мирно. — Той протегна десница и двамата мъже си стиснаха ръцете. — Ще съобщим и на близките села.
Воините се поотпуснаха и отидоха да разгледат изложената стока.
— Май всичко върви добре — отбеляза Спринголд, по чието чело блестяха капчици пот.
— Поне засега — съгласи се Конан. — Разбра ли какво си казахме?
— Повечето неща ги разбрах — отвърна ученият. Като подготовка за похода към вътрешността аквилонците бяха почнали да учат на кораба кушитски.