— Стойте нащрек — предупреди кимериецът. — Нищо чудно за миг всичко да се промени. Това може да е номер. Тук, на брега, дума, дадена на чужденец, не струва нищо. Клетвата важи само за племето.
— Разбирам. Значи, не всичко е наред?
— Засега все още не.
— И какво ще правим?
— Ще трябва да чакаме.
Не мина час и взеха да прииждат хора от племето. Сред тях имаше възрастни, жени с пеленачета, малки деца, които едвам се удържаха да не грабнат някой от шарените предмети върху одеалата.
— Ето това доказва, че сме в безопасност — рече Конан. — Жените и децата нямаше да дойдат, ако се готвеше сражение.
Той нареди на моряците да се върнат на кораба и да докарат още стока. Скоро на брега се събра цяла тълпа. Започнаха приготовления за голям пир. Окованите пленници на борана изкопаха в пясъка дупка за огън, на който местните готвачи щяха да изпекат месо. Отнякъде се появиха кани с местни питиета, заедно с купища плодове и питки.
С последната лодка на брега пристигнаха Улфреде, Малия и Улфило. Ванирецът светна, като видя как от гората излиза носачи, някои от които се препъваха под тежестта на огромни бивни.
Капитанът се приближи към Конан.
— Виждам, че държиш здраво положението. Това пътуване трябва да ни донесе добра печалба, дори и да не открием блудния брат.
— Нас печалбата не ни интересува — намеси се Малия. — Трябва да намерим съпруга ми.
Местните жители зяпаха учудено аквилонката, ахкаха заради русата й коса и извънредно бялата й кожа. Жените се приближаваха да я докоснат, за да се уверят, че не е боядисана с бяла боя. Малия понасяше изпитанието стоически.
— Да, ама мене печалбата много ме интересува — увери я Улфреде.
— Трябва да ги питаме за Рогата на Шушту — напомни Спринголд.
Улфреде поклати глава.
— Не. Първо, трябва да ги предразположим, а търговията е най-доброто средство за това. После ще им подхвърлим, че ни трябват носачи. Но засега най-належащото е да открием къде има извор с чиста вода, защото иначе до крак ще се разболеем от треска.
— Вече питах — успокои го Конан. — На около час път нагоре по реката има поток, който извира от близките хълмове. Водата му била свежа и прясна.
— Добре — одобри капитанът. — Довечера ще пируваме с новите си приятели. Сутринта ще изпратим лодка да напълни бъчвите. А следобед, като им мине на всички махмурлука, ще наемем носачи за похода към вътрешността.
Ванирецът отиде да разговаря с пристигналите вождове и да раздаде подаръци.
— Трябва да питаме за брат ми — настоя Улфило.
— По-късно, по време на пира — удържа го Конан. — Нека първо пиенето ги развесели. Но не виждам никакви следи от кораба му. Брат ти може да е изпаднал в беда след отплаването от Хеми. А може изобщо да не е стигнал до Брега на костите.
— Доплавал е тук невредим — опъваше се Улфило. — Можеш да ми вярваш.
— По дяволите, проклетата ти потайност — разгорещи се кимериецът. — Ако ми кажеш какво знаеш, ще мога по-добре да изпълня онова, за което си ме наел.
— Много скоро и това ще стане — успокои го Малия. — Девер ми е твърде рязък, но имаме причина да сме предпазливи.
— Дано да е така. С тази сдържаност рискувате живота на всички ни. И без това сме в опасност.
— Наистина ли положението е толкова тревожно? — попита Малия.
— Не може да си в безопасност на Черния бряг — увери я Конан. — Тези хора са меко казано непредвидими. Не дай си Боже някой от моряците да обиди някого от тях и веднага ще започне клане.
Когато залезе слънцето, приключиха търговията и всички, без робите, започнаха да пируват. Аквилонците и моряците от време на време нехайно отиваха до огъня, уж да проверят как върви печеното, но всъщност искаха да се убедят, че няма да им поднесат човешко месо. За тяхно облекчение, видяха само птици и дивеч, от който се носеше вкусно ухание.
— Може пък в края на краищата това за канибалството да са само слухове — реши Спринголд.
— А може да ядат само убити по време на бой врагове — предположи Конан — и да вярват, че по този начин поглъщат храбростта на противника.
— В никакъв случай не ми повишаваш апетита — упрекна го Малия.
Седяха на земята под дърветата, а пред тях бяха разстлани огромни листа, върху който им поставяха огромни късове месо и други ястия. Робини им вееха с ветрила — повече да прогонят насекомите, отколкото за да ги разхладят — задухът и влагата правеха последното невъзможно.