— Ако трябва да те предупреждавам, че идвам, значи не си никакъв воин — отговори Конан. Завари аквилонците седнали край огъня, да разглеждат една от картите на Спринголд. Вдигнаха очи, когато той се приближи към тях. Конан извади нещо от кесията на кръста си и го хвърли на Улфило. Благородникът го хвана и го поднесе към светлината на огъня. Беше малка бронзова катарама със счупен език.
— Тази изработка е зингаранска — заключи Улфило.
— Вярно е — съгласи се Конан. — Намерих я в пепелта на един стар огън. Трябва да е от някоя експедиция на брат ти.
— Някой местен може да я е купил от търговците — възрази Спринголд.
Конан поклати глава.
— Местен никога не би изхвърлил парче хубав метал. Металът тук е твърде ценен.
— Значи все още сме на прав път — каза Малия. Тя огледа незабелязано кимериеца. Сега той й изглеждаше много по-различен от онзи недодялан пътешественик, с когото се запознаха в Асгалун. Това полуголо, диво създание приличаше на жълтеникавите, петнисти котки, които бе зърнала да обикалят около огъня. Беше огромен, с големи мускули, които танцуваха под гладката му кожа, необичайната му грация наподобяваше грацията на силен хищник. Дори в погледа на святкащите му сини очи имаше нещо от свирепостта на лъва.
— Още колко трябва да вървим? — попита Спринголд. — Тези карти са твърде неясни, а в описанията се говори за всякакви случки, но не и за точните разстояния. Тук например пише: „През тази седмица посетихме различни селища и купувахме слонова кост на изгодна цена“. Но дали през тази седмица са минали две или сто левги, дали са посетили четири селища, или двайсет, не се споменава.
— Гома каза, че утре ще стигнем края на гората — обясни Конан. — След това ще минем през саваната и чак тогава ще стигнем до пустинята. Имаме още много път, а голям керван като нашия пътува със скоростта на най-бавния носач.
— Да се надяваме, че не е толкова далеч — каза Малия. — Моряците стават неспокойни, мърморят, че не са се пазарили за толкова дълго пътуване.
— Така ли мърморят? — ядоса се Конан. — Всички ли мислят така, или най-вече един от тях — Уму?
— Несъмнено той е подстрекателят — каза Спринголд. — Не мога да разбера защо Улфреде не възпре това нахално куче.
— И аз се чудя — съгласи се Конан. — Но няма да търпя човек, на когото не мога да разчитам. След като Улфреде не пожелае да се погрижи за този проблем, ще го реша аз.
Той заби копието в земята, а лъка и стрелите остави настрани.
— Какво ще правиш? — попита разтревожено Малия.
— Ще разменя две-три думи с екипажа — отвърна Конан.
Той приближи към големия огън, около който бяха насядали моряците и тихо разговаряха. Уму се захили към кимериеца и каза нещо на насядалите около него, които се засмяха в отговор.
Улфреде наблюдаваше развеселен.
— Здравейте, братя — извика Конан. — Доволни ли са всички тук?
Той не погледна към Уму, а останалите избягваха погледа му и мълчаха.
— Виж ти! — изцвили Уму. — Голият дивак благоволява да говори с нас! Тази кимерийска планинска коза е станала по-дива и от чернокожите кучета по крайбрежието.
— Не следиш за реда сред хората си, Улфреде — подхвърли Конан на капитана.
Уму се изправи, ухилен злобно.
— В морето думата на капитана е закон за нас, но това не важи на сушата. Такива са моряшките обичаи. Тебе пък защо ще те слушаме, кимериецо? Ти си дивак без род и родина. При това не си моряк — та кой моряк би живял в гората като звяр?
Той погледна към останалите моряци да го подкрепят, но те мълчаха. Конан знаеше много добре, че екипажът много предвидливо щеше да подкрепи победителя, в борбата за надмощие.
— А ти — предизвика го Конан — си един негодник, който прави заговори зад гърба ми и подтиква другарите ми към предателство.
Грозното лице на Уму се покри с червенина.
— Искам да си оправим сметките, кимериецо.
— Време беше — съгласи се Конан. — Тъпа свиня като тебе много трудно може да се прави на мъж.
Уму изкрещя и извади дългия си нож, чието извито острие заблестя на огъня. Мечът на Конан се озова в ръката му със същата бързина и оръжията засвяткаха с такава скорост, че зрителите не можеха да ги различат. Носачите забърбориха развълнувано, а моряците взеха да се провикват насърчително. Явно всички се радваха на рядкото забавление. Изключение правеха само аквилонците.