— Колко са много! — възкликна Малия. — А е тихо като в храм.
За разлика от горските обитатели животните в саваната рядко издаваха звуци. Само от време на време пропяваше птица или пък разярен бабуин надаваше крясък.
— Колко много тревопасни! — отбеляза Улфило. — А къде са хищниците?
— Тук най-големите месоядни са големите котки — поясни Гома. — Но повечето ловуват рано сутрин или точно след залез слънце. Следобед можете да видите как гони жертвите си бързата като светкавица чита.
Вече беше пристигнала и останалата част от колоната. Поразителната гледка караше моряците да ахкат удивени.
Като хора на морето бяха свикнали с необятните пространства, но просторът пред тях гъмжеше от живот. Чернокожите недоволно мърмореха. Бяха свикнали да живеят в джунглата, сред сенките на гъстата растителност. Тази открита, гола равнина, населена с безброй животни, ги плашеше.
— Далече ли са онези планини пред нас? — попита Улфреде, сочейки на изток, където се очертаваше една сивосиня ивица. — В този океан от трева няма знаци, по които да се ориентира човек.
— Не се бой, бели човече — каза Гома. — Ще те преведа и през него. — Той ги дари с още една от неговите високомерни усмивки. — И от зверовете не се страхувайте, аз ще ви пазя със секирата си.
Гома завъртя толкова бързо оръжието над главата си, че то направи един блестящ кръг. Той тръгна напред, а останалите го последваха. Улфреде вървеше и мърмореше:
— Ако не ни трябваше този чернокож негодяй, за да ни води, щях да го убия на място заради наглостта му.
— Само че той ни трябва, така че го остави на мира — каза Улфило.
— Той е много странен човек, — каза Малия. — Не прилича на останалите местни хора, с които се срещахме. Макар да е дивак, държи се не по-малко гордо от теб, братко. Дори по-гордо.
— Не, той просто се държи нагло — изруга Улфило. — Но сигурно се смята за благородник.
Спринголд реши да поговори с Конан и Гома и заситни с късите си крака, да настигне високите водачи.
— Кажи ми, Гома — заговори ученият, — според тебе какви хора може да срещнем в тази равнина? Макар че ми е трудно да си представя, че в това море от трева, пълно с диви животни, могат да живеят човешки същества.
Покрай тях мина семейство жирафи, което не обърна никакво внимание на дребните двукраки създания. Козината им беше бежова, цялата на малки петънца. Малките им космати рогца не бяха като на другите — къси, с топка накрая, а широко разклонени.
— Племето фашод често пасат животните си тука — отвърна Гома. — Добри воини са, нападат се един друг и си крадат стоката. Измерват богатствата си в добитък, дори богът им е бог на добитъка. Тук живее и племето зумба, хората на Големия щит и Малкото копие. Много са дребни, но са също добри бойци. Обработват земята и отглеждат кози. Селата им са малки и бедни, но носят хубави украшения и имат великолепни песни и танци.
— Може ли да ни приемат като врагове? — попита Спринголд.
— Тук всеки чужденец е враг, но ако сте силни и искате да търгувате, ще ви пуснат да минете.
— Човекоядци ли са? — попита Конан.
Гома извика и плю с отвращение.
— Не! Само по крайбрежието не се гнусят да ядат човешка плът. Тук, под голямото небе, в земята на Нгаи, мъжете са мъже, а не лешояди! — Той посочи една глутница петнисти хиени, която притича наблизо. — Хората по крайбрежието са като тези хиени. Хората от равнината са като лъва — свирепи и горди.
— Тази мисъл успокоява — заключи Спринголд. — Може да ни убият, но поне няма да ни изядат.
— Не е точно така — ухили се Гома.
— Какво искаш да кажеш? — попита учения.
— Че няма да ви изядат човекоядци, а животни. Тук не погребват или изгарят труповете. Оставят ги в гората, за да се върнат пак при Нгаи. Животните пасат трева, хората ядат животни, а други животни изяждат хората. Това е, което радва Нгаи.
— Много утешително — клюмна уплашено Спринголд.
Докато прекосяваха обширната равнина, видяха много странни неща, които заслужаваха възхищението им. Пред тях препускаха смешните щрауси. Тези птици имаха силни, дълги крака, кълбовидни тела, дълги шии и миниатюрни глави. Тук-там, като сталагмити, над земята стърчаха колони от кафява пръст. Малия посочи загадъчните неща и попита какво представляват.