— Термитни хълмове — обясни Конан. — Термитите са много хищни. Ако забиеш в земята дънер с дебелината на човешки крак, след седмица той ще бъде прерязан.
— Необикновена земя — дивеше се Малия. — Като от сънищата. Птиците тук са с размерите на понита, а мравките строят дворци. А ей там едно кошмарно чудовище пасе до една сърничка, която е толкова миниатюрна, че ако някой ми я бе описал, нямаше да повярвам. — Тя посочи един огромен носорог, който мирно хрупаше трева до рогата антилопа, не по-голяма от заек, с тънички като тръстика крака.
— Тук могат да се видят далеч по-странни неща — обеща Конан. — И някои от тях съвсем не са толкова безобидни.
В късния следобед попаднаха на едно семейство лъвове. Грамадните, мързеливи котки се бяха проснали на земята, прозяваха се и се почесваха, гледаха пришълците със злобните си жълти очи, но не проявиха никакъв интерес към тях. След време се надигнаха и се отдалечиха, но не от страх, а защото човешката миризма очевидно им бе неприятна.
— Внимавайте къде стъпвате — предупреди Конан. — Особено след смрачаване — Той се наведе и вдигна една клонка. Беше окичена със смъртоносни шипове, дълги десетина сантиметра.
— Тук всички дървета и храсти са защитени по този начин. Ако стъпите върху някой от тях, бодилът се забие право в крака ви.
— Всичко в тази земя е настроено враждебно към чужденеца.
През нощта накладоха огън и по съвета на Гома го оградиха с кръг от бодливи храсти, който той наричаше „бома“.
— Това ще задържи ли настрана лъвовете? — попита Улфреде.
— Ще задържи настрана само някой болен или ранен лъв — отвърна Гома. — Само той би нападнал човек. Хората са прекалено малки, за да нахранят възрастен лъв, камо ли цяло семейство големи котки. Обаче лъв, който е твърде немощен и не може да хване бързите или силни животни, може в отчаянието си да нападне човек. Бомата ще ни предпази от хиените.
— Тия страхливи мърши? — изсумтя Улфреде. — Със същия успех ще ни предпази от тях и шепа камъни.
— През деня са страхливи — възрази Гома, — но нощем набират кураж. Челюстите им са по-силни от тези на лъва и могат да отхапят крак от един път.
— Нещо като сухоземна акула, а? — попита Улфреде. — Вярвам ти.
Тази и следващите нощи бяха много неспокойни. Ревовете на хищниците и на техните жертви разцепваха изведнъж мрака и караха заспалите мъже да грабват оръжието, да скачат и да се взират в тъмнината. След време разбраха, че подобни шумове не са опасни, и продължаваха да хъркат въпреки тях. Понякога до бомата се приближаваха слонове и любопитно се взираха, но не след дълго губеха интерес и продължаваха по пътя си.
Имаше толкова много месо, че скоро Малия взе да се оплаква от еднообразието на храната.
— Пак ли печена антилопа? — извика тя на десетата вечер, откак бяха излезли в саваната.
— Тя е от друг вид — успокои я Спринголд. — Тази имаше извити рога.
— Но пак е месо! — продължи да се жалва Малия. — Жадувам за хляб и плодове. Дори паница леща би ми дошла добре.
— Както си почнала, може да поискаш вино и бира — засмя се Улфреде. — На мен пък водата хич не ми харесва.
— Ти се радвай, че изобщо имаме вода — скара му се Конан. — Нищо, че е мътна и кална.
Въпреки жалбите си Малия цъфтеше. Вървеше по-пъргаво и по-уверено, отколкото по време на запознанството им с Конан в Асгалун. Нито храната, нито водата бяха навредили на здравето й. Напротив, беше по-силна от когато и да било и вечер изглеждаше по-бодра от мъжете въпреки дългите дневни преходи.
Планините пред тях все повече се приближаваха. В началото склоновете им изглеждаха полегати като хълмове, но все повече проличаваха истинските им размери. Върховете им бяха покрити със сняг, което показваше, че бяха по-високи, отколкото предполагаха мъжете в началото.
— Къде ще прекосим? — попита Конан водача.
— Виждаш ли онзи процеп? — посочи Гома.
— Да.
— Отправяме се натам. Изкачването е дълго и трудно, но само през този проход можем да преминем планините.
— Не виждам Рогата на Шушту. — Спринголд обърса потта от челото си.
— В края на прохода ще видиш и Рогата — обеща Гома.
— Значи наближаваме — заключи Малия.
— Току-що прекоси цялата равнина — напомни й Конан, — а все още смяташ, че „виждам“ значи „близо е“.
— От прохода до Рогата има още един голям преход — обясни Гома, — при това доста труден.