— Пустинята ли? — попита Улфреде.
— Пустинята — потвърди Гома.
Продължиха напред към планините. Преди да ги достигнат, срещнаха първите човешки същества, откак се бяха отклонили от реката.
Първо видяха не хората, а добитъка. Животните приличаха на волове, имаха дълги рога и най-разнообразна окраска. Имаше едноцветни, петнисти, шарени. Отдалеч пастирите им едва се виждаха, макар слънцето да проблясваше по върховете на копията им и елипсовидните бели щитове.
— Какво ще кажеш, Конан — попита Улфило, когато хората ги видяха и затичаха към тях.
— Мисля, че щом отглеждат добитък в толкова дива страна, са добри воини. Хищниците сигурно са постоянна заплаха за тях, а и според Гома те си крадат животните, също като моя народ. Такъв живот кара хората да стоят винаги нащрек и да боравят умело с оръжието си.
По команда на Улфреде моряците се събраха и застанаха нащрек, а носачите оставиха товара и загледаха тревожно. Носачите им бяха намалели. Някои се бяха завърнали по домовете си, други се бяха разболели или наранили. Двама бяха умрели от ухапване на змия. Един беше излязъл от бомата през нощта и не се беше върнал. Решиха, че зверовете са го изяли. Друг просто почина, без никой да разбере от какво. Останали бяха около четиридесет.
— Това фашода ли са? — попита кимериецът Гома.
— Да. Ще видиш, че тези, които тичат към нас, са все млади мъже. При фашода момчетата пасат добитъка. Младежите го пазят. По-старите бойци пазят селищата им.
— Младите бойци винаги създават най-много проблеми. Дано тези не са толкова свирепи.
— Има ли вероятност да ни нападнат, Конан? — попита книжовникът, хванал меча си в ръка.
— Човек никога не знае, докато нещо не се случи.
Скоро пред тях застана редица от стотина млади бойци.
В ръцете си държаха копия с необичайно дълги и широки наконечници. Върху телата им бяха боядисани и изрисувани със странни фигури. Косите им бяха дълги, вързани на опашка. Имаха хубави черти, бяха гъвкави като пантери и нямаха нищо по себе си, ако не се броят перата, рисунките и накитите.
— Хубави мъже — възхити се Малия.
— Като за диваци са хубави — измърмори Улфило.
— Толкова си приличат — все едно са братя — отбеляза Спринголд. — Еднакви черти, еднакъв цвят на кожата, еднакво телосложение и само няколко сантиметра разлика между най-ниския и най-високия. Това е признак на силни родствени връзки. Сигурно никога не се женят извън племето.
— В момента обичайте им не са най-голямата ни грижа — намеси се Улфреде. — Въпросът е какво смятат да правят с нас.
Моряците нервно докоснаха оръжията си, някои сложиха стрели в лъковете си.
— Ако можем да избегнем боя, ще бъде добре — излая Улфило. — Помнете, на връщане трябва да минем по същия път. Дори ако сега победим, после ще ни чакат още по-многобройни.
— Така е — съгласи се Конан. — Едва ли ще ни нападнат, ако не застрашаваме тях и стадата им. От друга страна, те са прекалено млади бойци и ако малко ги раздразним, веднага ще ни нападнат.
— Доста си дипломатичен за един варварин, Конан — отбеляза Малия.
— Някога аз самият съм бил млад боец. Знам как разсъждават и как действат. Що се отнася до това, кимерийските планини и равнините на юга доста си приличат.
Известно време Конан оглеждаше войните. Направи му впечатление колко са спокойни. Не танцуваха, не виеха и не крещяха преди битката, както правят други племена. Конан разбираше, че по този начин се опитват да уплашат врага, но това говореше и за силно чувство за дисциплина. Мнозина носеха шапки от лъвска кожа, а на вратовете им висяха огърлици от зъбите на звяра, което показваше, че войните смело защищават стадата си от нападенията на хищните котки.
Един от бойците заговори. Нищо във външния му вид не го отличаваше от останалите. Гома преведе думите му.
— Пита кои сте и какво искате.
— Кажи му — отговори Улфило, — че сме търговци и че сме тръгнали към планините. Увери ги, че не искаме да им причиним зло, че носим стока за търговия и подаръци за вождовете им.
Гома преведе. Войните приеха съобщението му и не казаха нищо повече. Скоро пристигна друга, по-голяма група. Бяха предимно по-възрастни мъже. Приличаха на младежите, но имаха по-малко рисунки по телата си, а някои бяха с одежди като тази на Гома. С тях пристигнаха и неколцина невъоръжени старци, които крачеха с огромно достойнство и се подпираха на дълги, фино резбовани тояги. Те не носеха никакви накити, но дрехите им бяха по-богати, отколкото на останалите.