Улфило въздъхна.
— Пак ли трябва да изпълняваме същия номер?
— Така изглежда — отвърна Спринголд.
— Тогава вадете подаръците. Гома, какво казват?
Намазан с мас воин, с къса брадичка, говореше с водача на младежите от фашода.
— Вождът на зумба пита: „Да крадете добитъка, жените и козите ни ли сте дошли?“ Фашодът му отвръща: „Добитъкът ти е изпосталял, жените ви са грозни, а никой истински воин не се занимава с кози. Само придружаваме тези бледолики по пътя им към планините.“
Вождът обърна поглед към чужденците и трито щраусови пера на главата му се заклатиха. Гома продължи:
— Капитанът пита: „Други бледолики?“
Малия сграбчи ръката на Улфило.
— Те са виждали Марандос?
— Бъдете готови — предупреди Конан. — Може би те са се били с него.
Но поведението на племето зумба не изглеждаше застрашително. Като че повече се бояха от момчетата от фашода, отколкото от белокожите им приятели. След дълги преговори се споразумяха и търговията започна. Зумба бяха земеделци и предложиха на гостите си много видове храни. Както беше казал Гома, имаха по-големи музикални наклонности от съседите си и сложните им, хармонични песни изпълниха вечерния въздух, прекъсвани от време на време от някой буен танц под съпровод на барабани. Фашода гледаха от страни, облегнати на копията си.
Посред веселбата отнякъде изникна една странна фигура. Появата й накара пеенето да замлъкне, танците забавиха темпото и спряха, а накрая прекъсна насред такта и последния барабан.
Пристигналият беше дребен мъж, целия покрит с огърлици от кости, животински лапи, пера и резбовани фетиши. Носеше жезъл, по който тракаха подобни накити. Лицето му беше оцветено в бяло, с изключение на малка ивица покрай очите. Приличаше на череп. При приближаването му зумба се отдалечиха. Мъжът насочи жезъла си към пришълците.
— Вие ще прекосявате планините! — изрече той на езика на търговците, който беше разбираем за тях. — Там ви чака само смърт! Отвъд е свещената земя на нашите богове. Не бива да ходите там! Забранявам на зумба да тръгват с вас.
— Кой е този? — попита Улфило.
Гома разпита вождовете и отговори:
— Това е Умбасо, върховен шаман на всички зумба. Живее далеч оттук. Не зная как е разбрал за пристигането ни.
— Има ли достатъчно власт, за да забрани на тези хора да ни предоставят носачи?
— Скоро ще разберем — отвърна Гома.
Шаманът започна да се кара на хората си и по лицата им се изписа истински страх.
— Без съмнение тези хора нямат истински жреци — изсумтя презрително Спринголд. — Как е възможно шаманските знания да се събират, натрупват и предават без изкуството на писмото?
— Достатъчно е това, че се страхуват от проклятието му — изрече с отвращение Конан.
Един от вождовете започна бързо да говори на Гома, който преведе.
— Казва, че в никакъв случай не може да предостави хора да носят товара ни, щом Умбасо забранява. Няма да се бият с нас и няма да ни спират, но отиваме сами и на своя глава.
Улфило хвана дръжката на меча си и загледа заканително шамана.
— С най-голямо удоволствие ще убия този мръсен шарлатанин.
— Аз също — каза Конан. — Но не бих те посъветвал да го правиш. Може да се наложи да тръгнем оттук с по-малко багаж. Какво ще кажеш, Гома? Това ще направи ли успеха на пътуването ни невъзможен?
Гома сви широките си рамене.
— Истинските мъже могат да издържат на всичко. Хора, които не могат да живеят на този свят без удобства, не бива да предприемат неща, които искат сърце на воин.
— Май че току-що ни предизвикаха.
— Мога да издържам на трудности не по-зле от който и да било друг — засегна се Улфило.
— А миледи — сети се Улфреде.
— Досега да съм се оплаквала? — попита високомерно Малия.
— Да — сряза я Конан. — Но беше главно заради насекомите. Улфреде, какво ще кажеш за моряците?
— Ще ми се подчинят — увери го капитанът.
Конан се съмняваше в това. Ако пиратският екипаж се съгласи да премине през такива изпитания, значи Улфреде им е разказал нещо за съкровището, а това беше лошо.
— Продължаваме към планините — съобщи Конан на вожда на фашода. — Идвате ли с нас?
— Не се страхуваме от този магьосник зумба и неговите проклятия — отвърна боецът.