Но кимериецът долови смущението му. Останалите воини поглеждаха крадешком шамана, като не искаха да покажат открито страха си от някакъв прост зумба.
Конан се изправи и отиде да поговори с Умбасо лице в лице.
— Защо ни пречиш да прекосим планините?
Магьосникът се усмихна хитро.
— Не съм казал, че не можете да ходите там. Какво ме е грижа дали ще се случи нещо на някакви си чужденци? Боговете в онази земя нямат нужда аз да ги пазя. Те ще ви причинят каквито си пожелаят страдания. — Очите му блестяха странно. — Но няма да допусна моите хора да загинат.
— Защо смяташ, че боговете на планините и на земята отвъд са по-различни от боговете на равнината?
— Тамошните сили не като нашите — той тропна с жезъла и продължи, почти пеейки думите си: — Много, много отдавна на тази земя пристигнали човеците и получовеците. Те прекосили планините и минали отвъд. Донесли със себе си нов бог, ревнив бог, който не търпял никого другиго. Когато човеците и получовеците умрели, били превърнати в духове, които да пазят земята на новия бог. Ако ги срещнете, ще ви убият и ще изядат душите ви. — Шаманът се усмихна отново. — Но кой съм аз, та да ги лишавам от жертвоприношението им?
— Но бели хора като нас са идвали тук и са преминали отвъд. Някои са се върнали, после са дошли отново. Хора, които се боят от богове и духове, не биха постъпили така.
Усмивката на Умбасо се превърна в злобна гримаса.
— Вярно е, бели хора отидоха натам и неколцина се върнаха, но не бяха същите. А ето че подмамиха още свои другари в забранените земи. Сигурно духовете са опитали вкуса на душите им и сега искат още.
— Как се казва този чуждестранен бог? — попита Конан.
— Казва се Майят — отвърна Умбасо.
Това име накара аквилонците да се размърдат смутено.
Конан не обичаше магьосничествата и не му харесваха приказките за богове и духове, които ядат души. Но изпитваше силно желание да надзърне какво има отвъд планините. Когато му се отдаде такава възможност, дръпна Спринголд настрани.
— Шаманът нарече бога Майят. Ти чувал ли си за такъв бог? — попита кимериецът.
— Ами… да, Майят е стигийски бог и се смята за един от най-древните богове. За разлика от останалите обаче Майят няма форма. Никога не го изобразяват с човешки или животински образ. В най-древните текстове Майят се описва като съдник на мъртвите, който решава съдбата на всеки отделен човек. Ако Майят е доволен от починалия, той го дарява със задгробен живот, който да прилича на живота на земята, но без страдания и изтощение.
— А ако Майят не е доволен?
— Ами, хвърляли душите на недостойните на едно чудовище, което наричали Лапачът на души — Спринголд прочисти гърлото си. — Все пак, човек не бива да се разстройва от думите на някакъв варварски знахар. Какво знае той, освен недодяланите племенни суеверия и дребни магии с незначителна сила? Всичко това вероятно е само предание, което местните си разказват един на друг. Те са полуномади и несъмнено при падането на Питон са живели много далеч оттук.
Ученият сякаш искаше да убеди сам себе си.
— Може и така да е — каза Конан. — Но всичко стана прекалено объркано. Повече изненади няма да търпя, книжовнико?
— Разбирам възмущението ти, приятелю, и те уверявам, че не бива да се боиш! Хм, самата мисъл, че един древен стигийски бог може все още да пази съкровището, е абсурдна по всички стандарти на познанието и науката, както на естествения, така и на свръхестествения свят.
— Спринголд — отвърна заплашително Конан, — ако не те харесвах, щях да те убия само заради многословието ти.
Когато започна прехода на следващата утрин, всички бяха потиснати. Бодри бяха само носачите, които знаеха, че скоро ще бъдат свободни да се върнат у дома си. На фона на мрачните лица на другите винаги веселото лице на Улфреде се открояваше. Конан беше мрачен, а аквилонците — неспокойни. Най-сърдити изглеждаха моряците. Те отново се събираха на групички и си шепнеха нещо. Конан се чудеше дали няма да стане нужда да им даде още един урок за назидание.
Два дни по-късно бяха вече в подножието на планината. Високо горе се белееха скалистите й върхове. Склоновете бяха целите в зеленина, но изведнъж се появяваше опасен пояс назъбени чукари. Носачите изкопаха яма и прибраха онези запаси, които не можеха да носят по-нататък. След това поеха към домовете си, съпровождани от фашода, съгласили се неохотно да охраняват чернокожите до началото на земите им.