Веднъж, докато се катереха, Малия видя как ято приличащи на фазани птици изхвръкна изпод краката на кимериеца. Ръката на Конан се стрелна, сграбчи една от птиците за врата и мигом я уби. Докато той окачваше фазана на колана си, с намерение да го изчисти и оскубе по-късно, Малия си помисли, че никога не бе виждала по-бърз човек от Конан. Но пък когато почиваше, кимериецът беше изцяло отпуснат. В такъв момент извършваше само най-необходимите движения и то с абсолютна точност.
От тези й размисли я изтръгна вдигнатата ръка на кимериеца.
— Стоп! — извика той тихо, но настойчиво.
— Какво има?
Конан стоеше неподвижен, ноздрите му потрепваха, а очите му гледаха в далечината. Взе да ги настига и останалата част от колоната.
— Какво има? — попита Улфило. Той вече свикваше с трудния път и дишането му беше станало по-равномерно.
Спринголд и Улфреде пристигнаха заедно с Гома.
— Виждаш ли? — попита Конан водача.
— Да — отвърна Гома.
— Какво трябва да вижда? — попита нацупен Спринголд.
— Знак, че може би не сме сами — отвърна кимериеца. — Продължаваме бавно, но оръжието ви да бъде готово.
— Малия, мини зад нас — нареди Улфило, докато вадеше от ножницата огромния си меч.
Конан и Гома минаха напред, на около двайсет крачки пред останалите. Докато въртяха главите си насам-натам, приличаха на хрътки, тръгнали по следа. После спряха до една пирамида от камъни и зачакаха останалите.
— Приберете оръжието — нареди Конан. — Отдавна не са минавали оттук.
— Не са минавали оттук? Кои? — заразпитва Улфило, после изведнъж възкликна:
— Митра!
В центъра на пирамидата имаше отдавна изстинало огромно огнище. В средата, освен пепелта, бяха събрани добре оглозгани кости. Човешки кости. Наоколо имаше разхвърляни и други кокали.
— Първо видях да се белеят кости — обясняваше Конан, — а после забелязах и камъните.
— Разцепили са дългите кокали, за да извадят отвътре костния мозък — съобщи с треперещ глас пребледнелият Спринголд. — Тук са пирували канибали.
— Не са били канибали — възрази Гома, — а бумбана.
— Какви са тези бумбана? — попита Улфреде.
— Полу-човеци, полу-маймуни. Обикалят из тези планини и търсят всякаква плячка. Познават огъня, но речта им е неразбираема за хората.
— Това обяснява кой е пирувал. — Спринголд беше възвърнал самообладанието си. — Но кой е жертвата на този пир?
— Търсете нещо, което може да ни подскаже чии са костите — нареди Конан. — Тези останки са отпреди много месеци. Тук са единствено, защото толкова нависоко няма хиени или други едри месоядни. Дървото и плата трябва да са изгнили, но може да е останало нещо метално.
Всички освен Спринголд се пръснаха да оглеждат земята. Ученият се зае с костите.
— Вижте! — викна един от моряците и вдигна нещо блестящо.
Събраха се около него и взеха да си го предават от ръка на ръка. Предметът представляваше обсипана с камъни брошка, чиято орнаментика никой не познаваше.
— Не мога да разбера откъде е — вълнуваше се Улфреде. — А през ръцете ми са минавали съкровища от много земи.
— Тези мъже трябва да са идвали отвъд планините — рече Улфило.
— Може да са дошли оттам тук — възрази Спринголд, — но в никакъв случай не са родом оттам. Елате да видите.
Наобиколиха огнището и учения, седнал отстрани на камъните с куп кости в краката си. Той вдигна едно извито парче. Върху него имаше странен белег — четири дълбоки резки, които образуваха правоъгълник. Страните му бяха по около два сантиметра, а костта между тях беше тънка и пореста.
— Това, както виждате, е горната част на череп. От нея е изваден мозъкът, който бумбана смятат за деликатес — Спринголд не обърна внимание на Малия, която се обърна настрани пребледняла и продължи: — На този човек му е правена трепанация. Това значи, че черепът му е бил отварян, за да се облекчи травмата на мозъка, причинена от болест или нараняване. Такава операция могат да направят само някои много опитни хирурзи в Немедия. Копринен конец се топи с диамантен прах и се прокарва по черепа, за да се отреже само едно малко квадратче. В случая хирургическата намеса е била успешна, тъй като раната е зараснала. Вижте и това тук. — Спринголд вдигна една челюст. В основата на част от зъбите проблясна злато. — Този приятел е загубил навремето три зъба и те са били заменени с един начин, който прилагат само стигийците. От някой друг, вероятно роб, са извадили негови три зъба, а после са им отрязали корените и са ги свързали с фина златна тел. По подобен начин новите зъби са били закачени за челюстта. Мисля, че пред нас са останките на част от експедицията на Марандос.