Някои неща тревожеха Конан повече от вероятността бумбана да им устроят засада. Тук-там виждаше следи от напълно непознати за него животни. В меката почва намери отпечатък от огромна, подобна на ръка лапа, която можеше да бъде само на маймуна, много по-голяма от горилата. На друго място имаше следи, които наподобяваха нокти на голяма птица, а също и меки остатъци от черупка на яйце, от което би могло да се излюпи пиле, голямо колкото невръстно слонче. Не знаеше дали следите са оставени от птица или от влечуго, но така или иначе съществото беше огромно и не приличаше да е тревопасно.
Лешояди с размах на крилете около шест метра се рееха мързеливо и дебнеха за плячка. Едва ли им се налагаше да чакат дълго. Още докато Конан ги наблюдаваше десетина птици внимателно кацнаха зад някакъв хълм, на около стотина метра от него и взеха шумно да се хранят. В далечината различи стълбове дим — може би бумбана се готвеха да пируват с отмъкнатите от експедицията трупове. Тази мисъл го ужасяваше, но мъртвите са си мъртви, а тъкмо сега се налагаше да запази живота на колкото се може повече хора от оцелелите. Групата им беше намаляла драстично, а все още бяха далеч от крайната си цел.
Внезапен, пронизителен писък го накара да се затича обратно към колоната. Въпреки че тичаше бързо, Конан се навеждаше, отбягваше или прескачаше препятствията по пътя съвършено безшумно. Завари останалите, застанали на билото, да се взират към дъното на дълбоката, тясна клисура.
— Какво се е случило? — попита кимериецът.
Улфреде посочи скалите долу. Върху тях се виждаше едно размазано тяло.
— Угнар се спъна в една лоза и загуби равновесие. Нищо не можахме да сторим.
Конан огледа внимателно екипажа, по-мрачен от когато и да било. От двайсетте, които потеглиха на поход, бяха останали не повече от дузина. Колко още ще загинат в планината или в пустинята, какво ли ги чака при Рогата на Шушту?
— Отсега нататък — обяви Конан — Гома и аз ще вървим на не повече от двайсет крачки пред вас, за да можете да ни виждате. Ще ви предупреждаваме за всички опасности. Ако искате да видите пак морето, бъдете нащрек! Тази планина не прощава нито една глупост.
Той се обърна и двамата с Гома се отдалечиха. Останалите ги изгледаха ядосано, но никой не възрази.
Спускането от планината отне още три дни. На някои места се налагаше да се прехвърлят от една издатина на друга с въжета. По едно време се появиха някакви странни птици с огромни размери — почти като на човек. Гома предположи, че са се приближили прекалено много до гнездата им. Друг път, на една добре утъпкана пътека, се наложи да спрат, защото от зелената завеса на джунглата пред тях се подви някаква тъмна фигура. Беше маймуна, по-слаба от горила, но висока почти три метра. Тя ги изгледа яростно с малките си червени очички, оголи зъби и изрева предизвикателно. Тъкмо се готвеха да метнат копията, когато животното явно реши, че няма за какво да се тревожи, и отново потъна в гората. Експедицията продължи пътя си с облекчение, но пътешествениците хвърляха неспокойни погледи към мрака под дърветата.
С голяма радост стигнаха подножието на планината и се озоваха на почти равна земя. Покрай планинските потоци беше зелено, но тревата скоро изчезваше, за да не се появи повече. Половин ден път ги отведе до границата на плодородната земя.
— Оттук започва пустинята — съобщи Гома, застанал до брега на малко поточе, което пълнеше каменен басейн с диагонал не по-голям от двайсет крачки. — Тук трябва да напълним с вода меховете и да вземем колкото може по-голям запас. Ще минат няколко дни, преди отново да стигнем до вода.
— Колко дни? — попита Улфило.
Гома сви рамене:
— Може би три, може би пет, десет или дори повече. Зависи от това с каква скорост се движим, а също и от това дали в първия и втория водоизточник ще има вода. Онзи, който никога не пресъхва, е на десет дни път оттука, освен ако нещо не ни забави.
Улфило погледна към слънцето:
— Ще отпочинем тук до сутринта. Използвайте останалата част на деня да се погрижите за себе си и за снаряжението си. Пийте колкото е възможно повече вода. Ще потеглим при първите слънчеви лъчи и ще вземем колкото се може повече запаси.
Уморени, те се разположиха на лагер до водата. Някои събраха дърва, други закърпиха дрехите си, почистиха и наточиха оръжието си, постегнаха обувките си. Конан и Гома отидоха на лов за прясно месо и се върнаха преди залез слънце с две газели, които гладните моряци бързо одраха и опекоха на въглените. По настояване на Улфило всеки от мъжете отиде по няколко пъти до потока да пие вода. Сити и напоени, пътешествениците се проснаха на земята и заспаха като заклани.