Конан приседна до огъня, около който аквилонците и ванирецът обсъждаха трудния поход и пътя пред тях. Гома стоеше самотен на известно разстояние от тях, подпрян на секирата и обвит в мълчание, и гледаше на изток, като че там имаше нещо недостъпно за погледите на спътниците му.
Кимериецът посегна и взе къс месо от огъня. Докато се хранеше, оглежда другарите си. Всички бяха отслабнали и изпосталели от несгодите по пътя. Малия повече от всякога приличаше на привидение. На изпитото й лице изпъкваха само две огромни очи. Но това не намаляваше хубостта й. Шкембето на набития Улфреде се беше стопило и на широкия му колан личаха няколко нови дупки, които капитанът беше пробил, за да пристегне изтънелия си кръст. Спринголд също се беше смалил. Улфило беше най-малко променен, тъй като той поначало си беше слаб и мършав.
— В прохода — обади се Конан, — точно преди да ни нападнат бумбана, видях една рисунка.
— Видя рисунка? — невинно повтори Спринголд.
— Да. А вие не очаквахте ли да я видите? Нали Марандос я е забелязал при първата си експедиция?
— Ти откъде знаеш, негоднико? — възмути се Улфило. Той посегна да хване меча, но Спринголд хвана китката му.
— Какво си видял, Конан? — попита ученият.
— Наистина Конан, какво имаше в прохода? — присъедини се към него и Улфреде.
— Видях ето такъв знак — обясни кимериецът. С костта от месото той начерта на земята пред себе си тризъбец и полумесец.
— Да, извънредно интересно — отбеляза Спринголд.
— Вождът на крайбрежното село ми разказа, че корабът, с който е пристигнал Марандос при втората си експедиция, е имал точно такъв знак на главната си мачта. Точно негово подобие видях и над една врата в Хеми!
— Проследил си ни, подла свиня! — Улфило скочи на крака и този път наистина извади меча.
Конан го изгледа студено:
— Да, вярно е. Ако знаех какви сте потайни и лицемерни, изобщо нямаше да приема предложението ви. Така и не ми разказахте цялата истина за мисията си. Каквото съм научил, съм го подразбрал въпреки приказките ви. Ако това е вашата „благородническа чест“, тогава се радвам, че съм варварин и бандит, както ме нарекохте!
— Няма да позволя един прост дивак да ми говори по този начин! Вади оръжието!
— О, я разкарай този меч — с отвращение се намеси Малия. — Човекът казва истината. Нима постъпихме честно с него? Не го виня, задето ни е проследил в Хеми. Само бих искала да знам как точно го е направил!
— Нашият Конан е изобретателен мъж — додаде книжовникът, а очите му искряха весело въпреки умората.
Благородникът прибра меча си бавно и с неохота.
— Трябва да науча всичко, което сте скрили досега, за целта и местоназначението ни, а също така кой още участва, освен нас, нискостоящите глупаци.
— Да, аз също бих искал да знам тези неща — присъедини се Улфреде. — Ако наистина накрая на пътя ни чакат големи богатства, този път ми е напълно достатъчен, но все пак не бих искал да си проправям път в мрака.
Гласът му звучеше сериозно. Очите му светеха със северна студенина, а ръката му лежеше върху дръжката на оръжието. Моряците похъркваха в блажено неведение за събитията около тях.
Малия наруши твърдоглавото мълчание на Улфило:
— Глупаво е да мълчиш! Братко, най-добре им разкажи всичко, което знаем. Застанали сме пред една пустиня на хиляди километри от дома и разчитаме на тези хора в тази негостоприемна страна. Мислиш ли, че точно сега ще се върнат обратно. Нека сложим край на това! Разкажи им!
Улфило кимна неохотно:
— Добре. Спринголд, ти можеш да се справиш с тази работа по-добре от мене.
— Най-малкото — не е толкова скъп на думи — хладно се съгласи капитанът.
— Откъде да започна? — въздъхна ученият.
— Започни от посещението на Марандос в Хеми след неуспеха на първата му експедиция — предложи Конан. — Нека чуем истината за сделките с жреца на Майят.
— Хубаво. Въпреки малобройния екипаж Марандос успял да се добере до Хеми. Но по пътя ги застигнали бури, а и корабът бил стар и когато пуснали котва при Острова на Костенурката, станало ясно, че по-нататък няма да могат да продължат. Продал старата черупка като дървен материал и тръгнал да търси пари за втората експедиция. След няколко дни при него дошъл един мъж и заявил, че представлява богат търговец от Хеми. Обяснил, че господарят му се интересува от изгодни начинания далеч на юг и иска да чуе предложението на нашия човек. Със себе си носел пропуски за града, така че уредили срещата. Когато водачът му го завел до къщата на господаря си, Марандос забелязал знака над вратата. Бил виждал същия и при първата експедиция. Веднага разбрал, че нещо не е наред, но бил сам в този негостоприемен град и нямал друг избор, освен да влезе в къщата. Така се запознал със Сетмий, главния жрец на Майят. Свещеникът се държал много мило и го посрещнал изключително добре. Той изслушал разказа му внимателно. За изненада на Марандос, той сякаш предвиждал всеки етап от пътя, сякаш също бил запознат с разказа на капитан Белформис.