— Когато Марандос разказал как се е добрал с хората си до Рогата на Шушту, жрецът изобщо не се изненадал, като разбрал, че не са могли да преминат между двете части на върха и да проникнат в долината отвъд.
— Не са могли? — повтори Конан.
— Точно така. Питонците оставили нещо като стража, която все още пази прохода. За да мине невредим, човек трябва да знае подходящите магии.
— Магии ли? — излая Улфреде. — Да не искаш да кажеш, че в тая работа има замесено и магьосничество?
— И как така ти не си знаел това по-рано? — учуди се Конан.
— Защото от книгите ми е била премахната известна част от информацията.
— Премахната? Как така „премахната“?
— Нали ви казах, че книгите, които изучавам, преди двеста години са били пращани за подвързия в Стигия?
— Да — потвърди Конан.
— Изглежда, че по онова време от най-важния том са били махнати известно количество страници. Когато получихме писмото на Марандос, разгледах въпросната книга и се уверих в правотата на това заключение. В разказа не личаха никакви пропуски. Когато го чете човек, излиза, че капитан Белформис е стигнал до Рогата, погледнал е към долината и после просто се е върнал обратно. Не забравяйте — той не е съзнавал, че върви по следите на питонското съкровище. Той просто е търсил нови търговски пътища и не е разпознал значението на знаците, покрай които е минал.
— Тогава как разбра, че липсват страници? — поинтересува се Конан.
— Един стар номер. Ето, ще ви покажа. — Той вдигна една от старите книги. — Най-голямото проклятие за всеки любител на антични книги е книжният червей. Тези ученолюбиви, но лакоми същества пробиват дупки както през страниците, така и през кориците. Ако има време, един-единствен червей може да мине през цяла лавица книги. Всъщност ако човек иска, може да подреди книгите си точно така, както са стоели в библиотеката на предишния собственик, като за това просто трябва да настави дупките в подвързиите.
— Какви неща може да научи човек от книжовниците! — замърмори Улфреде.
— Продължавай — търпеливо го подтикна Конан.
— Дори и дупчицата на червея да минава косо, отверстията на няколко съседни страници съвпадат така, че през тях може да се процежда светлина. Ето. — Той отвори томчето, стисна заедно половин дузина страници и ги вдигна към огъня. Светлината открои множество малки, колкото главичката на топлийка дупки.
— Това е ясно — рече Конан.
— Да, обаче — продължи Спринголд — когато разгледах важния пасаж, забелязах несъответствие. Ето на тази страница се описва как Белформис се качва към прохода между Рогата, а ето я следващата страница, където се разказва как е слязъл по обратния път. — Той притисна двете страници една към друга и ги вдигна нагоре. — През тях не се процеди светлина. Следователно, когато са слагали нова подвързия на този том, са махнали няколко страници.
— А защо просто не са задържали книгата? — попита Конан.
— Разбойниците може би са се страхували липсата да не бъде открита. В края на краищата, книгите са били собственост на кралска библиотека, достатъчно ценени, за да бъдат пратени на поправка чак до Стигия. Вероятно библиотекарите тогава са били по-съвестни отколкото в нашите западнали времена. А пък кражбата на няколко страници със сигурност е нямало да се забележи.
— Значи този Сетмий е снабдил Марандос с нов кораб, с екипаж и с всичко необходимо за успешна експедиция. Очевидно е очаквал голяма печалба. Каква е била сделката и как са възнамерявали да минат през пазителите на прохода?