По залез стигнаха първия извор. Както беше предсказал Гома, той беше почти пресъхнал, само в средата беше останала една кална локва, около която имаше следи от гущери и змии. Накладоха огън от сухи храсти и легнаха изтощени да поспят.
— А това беше едва първият ден — изохка Малия. Настроението й беше спаднало, след като осъзна каква ужасна горещина ги чака в пустинята.
— Вашият капитан Белформис защо е прекосил пустинята? — попита Конан. — Нали е търсил само нови търговски пътища? Положително е трябвало да се върне, като е видял тази безводна земя.
— През вековете климатът се мени — поясни Спринголд, — макар никой да не може да обясни защо. По времето на Белформис тук е имало плодородна савана, подобна на онази от другата страна на планината. По една или друга причина тука спряло да вали и мястото се превърнало в пустиня.
Конан кимна:
— Виждал съм полуразрушени градове насред пустини. Някога трябва да са били заобиколени от плодородна земя.
— Точно така. Според легендите подобни райони винаги биват сполетявани от проклятието на един или друг бог. А истината далеч не е толкова вълнуваща. Земята се изтощава, вали твърде много, или пък твърде малко. Хората трябва да ядат и ако земята не може да ги изхрани, те отиват някъде другаде. Всички народи зависят от обработваемите площи или от пасищата.
— В тази пустиня има ли разрушени градове, Гома? — попита Малия.
— Виждал съм места, където някога е имало много колиби — отговори водачът. — Те са по-големи от онези по крайбрежието и са били построени от камък. Но дори и в легендите не се казва кой ги е строил и кой е живял в тях.
— Ето, виждате ли? — тържествуваше Спринголд. — Тази земя някога е била плодородна. А пък още по-рано може пак да е била пустиня. Всичко се движи в кръг.
— Само морето не се променя — възрази Улфреде. — Човек може да вярва на морето.
— Не е задължително — опроверга го ученият. — Морските вълни сега се плискат на мястото на прочутата Атлантида, а огромното земетресение, при което тази страна потънала, променило и бреговата ивица. И още — град Амапур в Туран например някога е бил пристанище, там още стоят останките от големи каменни кейове…
— Имай милост, Спринголд. Лягай да спиш, преди да си ни уморил с приказки.
Гласът на Улфило беше сърдит, но в него се долавяше обич. Сред смеха на останалите Спринголд помърмори и млъкна.
Следващият ден беше още по-тежък. Горещината се засили, пустинята стана по-камениста, а водата в плоските мехове вече съвсем намаля. Тъй като от обувките и сандалите им вече не бе останало почти нищо, едва влачеха краката си по нажежения пясък.
Улфило се мъкнеше отпред и стоически се правеше, че му няма нищо. Конан знаеше, че аквилонецът по-скоро ще умре, отколкото да издаде страданията си. Малия също се държеше, но без да иска потреперваше всеки път, когато я изненадаше неизпитвана досега болка. За разлика от девер си, тя не беше отраснала в спартанско военно училище.
Кимериецът се усмихна мрачно, докато ги гледаше — не можеше да не се възхищава на силния им дух.
Виж, моряците бяха съвсем друго нещо. Само мърмореха и се оплакваха, но Конан почти не им обръщаше внимание. Засега те нямаха друг избор освен да следват водачите си и да се влачат нататък. Що се отнася до преследвачите, Конан беше намислил един план, но за него беше още рано…
— Вода! — извика Гома. Сутринта ги беше изпреварил и сега стоеше на един хълм на около стотина крачки пред тях. Моряците се понесоха в тромав тръс, виейки като хрътки.
— Я спрете! — изрева Улфреде. — Вървете бавно, та да стигнете до водата живи.
Хората му неохотно забавиха крачка, но настроението им мигом се промени. Те се усмихваха и дори се смееха, макар че изсъхналите им, подути езици едва им позволяваха да сторят това.
Докато стигнат водата, слънцето зад тях се сниши, а сенките им се удължиха. Около извора имаше плетеница от следи, но животните бяха избягали при приближаването на странните същества. Когато повърхността на водата вече се виждаше, нямаше сила, която да удържи моряците. Те се затичаха и се пльоснаха по корем, като завряха лицата си в извора.
— Престанете, кучета! — викаше капитанът. — Напълнете меховете и оставете водата да се утаи, преди да пиете!